— Обяснете ми…
— Пликът насочваше към стария Капомонти…
Адриан погледна страниците. Капомонти… Прями и сърдечни хора… Савароне ги харесваше много и беше сигурен, че ако им повери някаква тайна, те ще мълчат до гроб…
— Преди да умре, Капомонти посвети зет си Лефрак.
— Значи Лефрак знае?
— Само една дума. Името Лейнкраус.
Адриан се сепна и се замисли. Както при дълъг и сложен кръстосан разпит, отделните думи и фрази изведнъж застанаха на фокус, придобиха смисъл.
Думите. Търси думите. Така както брат му търси насилието.
Той запрелиства страниците в ръцете си, докато намери каквото търсеше.
…Смътно си спомням, че в магазина онази вечер се случи нещо неприятно… Не помня точно какво, но беше нещо много сериозно и баща ми се ядоса… И се натъжи, ако паметта ми не ме лъже… Имам чувството, че не ми казаха всичко…
Гняв, тъга, недомлъвки.
— Голдони, чуй ме. Трябва да се опиташ да си спомниш. Нещо се е случило… Нещо лошо, тъжно, възмутително. И е било свързано с Лейнкраус.
— Не.
Адриан млъкна. Сакатият Голдони не го беше оставил да довърши.
— Как така „не“? — попита той тихо.
— Казах ти. Не познавах Лейнкраус добре. Почти не си говорехме.
— Защото са били евреи? И тук ли се бяхте заразили от тази болест?
— Не разбирам.
— Мисля, че разбираш. — Адриан се вгледа в него. Планинецът отклони поглед. — Може и наистина да не си познавал това семейство. Възможно е. Но сега ме излъга. Защо?
— Не лъжа. Просто не бяха приятели на семейство Голдони.
— И на Капомонти?
— И на Капомонти.
— Не ви ли се нравеха?
— Не ги познавахме! Страняха от хората. Имаше и други евреи. Дружаха помежду си, това е!
— Не е само това. — Адриан знаеше, че отговорът е наблизо. Може би и самият Голдони не съзнаваше, че го знае. През юли 1920 година нещо се е случило. Какво?
— Не мога да си спомня.
— Четиринадесети юли 1920. Какво се е случило тогава?
Голдони започна да диша учестено, челюстите му се стегнаха. Остатъците от краката му помръднаха.
— Тази дата не означава нищо — прошепна той.
— Позволи ми аз да преценя това — каза Адриан.
— Нещата се промениха. Толкова много неща се промениха — отговори планинецът с треперещ глас.
— Четиринадесети юли 1920 година. — Адриан се втренчи в Голдони.
— Казах ти! Тази дата не ми говори нищо!
— Дяволите да те вземат! — Адриан скочи от стола.
Не беше изключено дори да го удари. След това планинецът каза:
— Беше пребит един евреин. Млад евреин, който се записа в църковното училище… Беше пребит. И умря три дни след това. — Планинецът не каза всичко. Адриан се отдръпна от инвалидния стол.
— Синът на Лейнкраус? — попита той.
— Да.
— Защо в църковното училище?
— Не можеше да влезе в държавното. Свещениците го приеха, за да се учи.
Адриан бавно се отпусна на стола, без да отделя поглед от Голдони.
— Кажи ми всичко. Кой го преби?
— Четири момчета от селото. Всички смятаха, че не са били наясно какво правят.
— Сигурен съм в това. Така е по-лесно. Деца, които се нуждаят от защита. А какво струва животът на един евреин?
Очите на Алфредо Голдони се навлажниха.
— Да — отговори той.
— И едно от тези момчета си бил ти?
Голдони кимна мълчаливо.
— Мисля, че знам какво се е случило — продължи Адриан. — Лейнкраус е бил заплашен. Жена му, другите му деца… И той не е съобщил на никого за случката. Просто, умряло е още едно еврейче.
— Беше толкова отдавна! — прошепна Голдони. — Сега вече хората не са такива. И не са преживели това, което ние. Сега, когато животът ми е към края си, става дори още по-трудно. Гробът вече не е далеч.
Адриан престана да диша, сепнат от думите на стареца. Гробът не е далеч… Гробът. Боже! Нима е това? Искаше му се да скочи от стола и да крещи въпросите си, докато безкракият планинец си спомни всичко. Заговори бавно, с нисък глас:
— Какво стана след това? Какво направи Лейнкраус?
— Да направи? Че какво можеше да направи? Замълча си.
— Имаше ли погребение?
— И да е имало, не разбрахме нищо за него.
— Синът на Лейнкраус е трябвало да бъде погребан. Никое християнско гробище не би приело евреин. Имаше ли еврейско гробище?
— Не, тогава нямаше. Сега има.
— Интересува ме тогава. Къде е бил погребан? Къде е погребан убитият син на Лейнкраус.
Сякаш удари Голдони по лицето.
— Говореше се, че бащата и братята, мъжете от семейството, са го занесли в планината. Там, където трупът му няма да бъде поруган.