— Каква романтична история! — възкликна госпожа Форестър. — Озлочестена дама, съкровище за половин милион, черен людоед, еднокрак злодей. Вместо обичайния дракон и коварния граф.
— И двама странствуващи рицари, притекли се на помощ — подхвърли ми госпожица Морстън със светнали очи.
— О, Мери, та твоето благоденствие зависи от това дирене. Струва ми се, че си доста безразлична. Само си представи какво значи да си богата и светът да бъде в краката ти!
Сърцето ми трепна радостно, като забелязах, че госпожицата не показа да е въодушевена от подобни изгледи. Напротив, тя тръсна гордо глава, сякаш темата не й се виждаше много привлекателна.
— Безпокоя се единствено за господин Тадиъс Шолто — каза тя. — Нищо друго няма значение, но аз мисля, че той се държа извънредно любезно и почтено от начало до край. Наш дълг е да го избавим от ужасното и неоснователно обвинение.
Едва привечер напуснах Камбъруел и докато стигна у дома, вече се стъмни. Книгата и лулата на другаря ми бяха до креслото, където седеше, но самият Холмс бе изчезнал. Огледах се с надеждата да видя бележка, но бележка нямаше.
— Предполагам, че господин Шерлок Холмс е излязъл — казах на госпожа Хъдсън, която влезе да спусне щорите.
— Не, сър. В стаята си е, сър. Знаете ли, сър — продължи тя с глас, снижен до внушителен шепот, — боя се, че ще се поболее.
— Защо, госпожо?
— Държи се доста странно, сър. След като излязохте, крачи ли, крачи нагоре-надолу, нагоре-надолу, чак се уморих да чувам стъпките му. После чух, че си говори на глас, нещо негодува и всеки път, когато на вратата се позвънеше, той изскачаше горе на стълбите и питаше:
«Какво има, госпожо Хъдсън?» А сега се е затворил, но чувам, че пак обикаля стаята. Дано господин Холмс не се разболее, сър. Позволих си да му спомена за един успокоителен цяр, обаче той така ме изгледа, сър, че не помня как излязох от стаята.
— Не смятам, че има основания да се тревожите, госпожо Хъдсън — отвърнах аз. — И друг път съм го виждал в такова състояние. Има си някакви притеснения, затова не може да си намери място.
Помъчих се да говоря с уважаемата ни хазяйка с небрежен тон, макар че и самият аз малко се обезпокоих, когато от време на време в дългата нощ все така чувах глухо отекващите стъпки на другаря ми, защото знаех, че духът му се терзае от неволното бездействие.
На закуска Холмс изглеждаше изтощен и измъчен, а на страните му трескаво горяха червени петна.
— Съсипвате се, човече — подхвърлих аз. — Чух как обикаляхте през нощта.
— Да, не можах да заспя — отвърна той. — Този дяволски проблем ме обсеби напълно. Непоносимо е да си възпиран от една дребна пречка след като си се справил с всички други трудности. Зная за мъжете, за катера, за какво ли не и въпреки това не узнах нищо повече. Включих в работата допълнителни сили. използувах всеки човек, с когото разполагам. И двата бряга на реката са претърсени, но резултат няма, а и господин Смит не се е обадил на съпругата си. Скоро ще стигна до заключението, че са потопили плавателния съд. Но има неща, които не подкрепят този извод.
— Или пък госпожа Смит ни е насочила по лъжлива следа.
— Не, смятам, че това е изключено. Направих запитвания, има катер, отговарящ на нейното описание.
— Може ли да са тръгнали против течението?
— И за тази възможност мислих. Има група, която ще претърси бреговете чак до Ричмънд. Ако и днес не получа вести, утре ще се заема сам — ще търся по-скоро мъжете, а не катера. Но съм сигурен,. сигурен съм, че ще научим нещо.
За съжаление нищо не научихме. Нямаше вести нито от Уигинс, нито от останалите помощници. Повечето вестници публикуваха статии за Норудската трагедия. Всички, изглежда, имаха доста враждебно отношение към клетия Тадиъс Шолто. Никъде обаче не се споменаваха нови подробности, освен че на другия ден ще има дознание. Вечерта отидох нешком до Камбъруел да докладвам на дамите за неуспеха ни и като се върнах, заварих Холмс обезсърчен и някак навъсен. Почти не отговаряше на въпросите ми и цяла вечер се занимава с неразбираеми химически анализи, изискващи нагряването на безброй реторти и дестилирането на пари, като всичко завърши накрая с воня, която едва не ме прогони от жилището. Мина полунощ, а аз продължих да чувам звънтенето на епруветките, по което съдех, че все още е зает със своя смрадлив опит.