— Спомям си, че я изложихте.
— Е, принудих се да я преразгледам. Смятах, че съм уловил здраво в мрежата си господин Шолто, но изведнъж той се измъкна от: една дупка в средата. Успя да представи алиби, което е непоклатимо. От времето, когато е напуснал стаята на брат си, непрекъснато е бил с някого. Следователно не може да се е катерил по покриви и да е влизал в тавани. Случаят е много неясен и професионалната ми чест е застрашена. Много разчитам на някаква помощ.
— Всеки изпада в положение да се нуждае от помощ — казах аз.
— Вашият приятел Шерлок Холмс е чудесен човек, сър — доверително ми съобщи с приглушен глас Джоунс. — Този млад човек не признава поражението. Известно ми е. че се е занимавал с много случаи, но не зная случай, който не е успявал да изясни. Методите му са нетрадиционни и понякога може би прави твърде прибързани заключения, но като цяло смятам, че от Холмс би излязъл твърде обещаващ полицейски служител, все едно дали това е само мое мнение. Днес получих телеграма от него, от която съдя, че разполага с някакви улики по историята с Бартоломю Шолто. Вижте какво ми пише.
Джоунс извади телеграмата от джоба си и ми я подаде. Беше изпратена от Поплар но пладне. Гласеше: „Веднага идете на улица «Бейкър». Ако не съм се завърнал, почакайте ме. Почти съм по дирите на шапката от случая Шолто. Можете довечера да ни придружите, ако искате да присъствувате на последния етап.“
— Звучи добре. Изглежда, че Холмс отново е попаднал на следата — казах аз.
— Значи и той е допуснал грешка! — с явно доволство възкликна Джоунс. — Случва се и на най-способните от нас да се объркат. Разбира се, това може би ще излезе лъжлива тревога, но моят дълг на служител на закона е да не пренебрегвам нито една възможност. А, иде някой! Може би е Холмс.
По стълбите отекнаха тежки стъпки, чуваше се хъхрене и пухтене, както когато останеш съвсем без дъх. Един-два пъти човекът спря. сякаш изкачването му дойде много, но накрая се запъти към нашата врата и влезе. Външният му вид отговаряше на звуците, които чухме. Беше възрастен, облечен в износени моряшки дрехи, със старо късо палто, закопчано догоре. С превит гръб, краката не го държаха, дишаше като астматик. Подпираше се на дебела дъбова тояга и раменете му се повдигаха от усилието да поема въздух с дробовете. На врата му имаше вързано шарено шалче, което скриваше отчасти лицето и се виждаха само живите му тъмни очи с надвисналите над тях побелели вежди и големите посивели бакенбарди. Като цяло ми направи впечатление на почтен морски вълк, който е остарял и обеднял.
— Какво има, добри човече? — попитах го аз. Той ме изгледа бавно и втренчено, както е характерно за възрастните хора, и попита в отговор:
— Тук ли е Шерлок Холмс?
— Не, но ме остави да го замествам. Може да ми съобщите каквото имате да му казвате.
— Трябва да му го кажа лично — рече старецът.
— Но нали ви обясних, че го замествам? За катера на Мордекай Смит ли става дума?
— Да. Зная къде е. Зная и къде са хората, които господин Холмс търси. Зная и къде е съкровището. Зная всичко.
— Тогава ми го кажете и аз ще уведомя господин Холмс.
— Трябва да му го кажа лично — повтори посетителят, сприхав като всеки човек на преклонна възраст.
— Тогава ще се наложи да го почакате.
— Ами, да си изгубя целия ден да угаждам на някого! Щом господин Холмс не си е в къщи, да се оправя сам. Вие и двамата не ми харесвате, тъй че думичка няма да ви кажа.
И човекът се затътри към вратата, но Атълни Джоунс му препречи пътя.
— Почакайте малко, приятелю! — каза той. — Разполагате с важни сведения и не може да си идете току-така. Колкото и да не ви се нрави, ще ви задържим, докато се върне Холмс.
Старецът се опита да се измъкне през вратата, но Атълни Джоунс я затисна с широкия си гръб и се разбра, че всяка съпротива е безполезна.
— Хубаво се държите, няма що! — затропа старецът с тоягата си. — Идвам да се срещна с почтен господин, а вие двамата, дето ви виждам за пръв път в живота си, ме хващате и се държите по такъв начин!
— Няма да бъдете ощетен — казах аз. — Ще ви заплатим и за изгубеното време. Седнете на дивана, не вярвам да се наложи да чакате дълго.
Той доста се начумери, но прекоси стаята и седна, подпрял глава с ръце. Ние с Джоунс продължихме да пушим пурите си. Изведнъж обаче с изненада чухме гласа на Холмс.
— Мисля, че и на мен може да предложите пура! Както се бяхме разположили в креслата, направо подскочихме. А Холмс седеше наблизо и ни гледаше с кротко доволство.
— Холмс! — възкликнах аз. — Значи вие сте тук? А къде е старецът?
— Ето го! — отвърна Холмс и вдигна куп бели власи. — Тук са перуката, бакенбардите, веждите, всичко! Мислех си, че съм предрешен доста сполучливо, но не очаквах, че ще устоя и на такова изпитание.