— Защо?
— Нямам представа, но е възможно. Знаеш колко е потаен за някои неща.
— Не — отсече Джулиан. — Не се връзва. Все щеше да остави някакви напътствия.
— Е, каквито и да са причините, какво предлагате сега при това положение?
— Някой трябва да заеме трона.
По време на целия разговор бях усещал, че ще се стигне дотам, разбира се — възможността, която дълго ни се бе струвало, че никога няма да дочакаме.
— Кой? — попитах.
— Ерик изглежда най-подходящ — отговори Джулиан. — Всъщност, той вече от месеци изпълнява тези функции. Просто остава да се извършат някои формалности.
— Не само като регент?
— Не само като регент.
— Ясно… Да, наистина в мое отсъствие са се случили някои неща. А защо да не изберем Бенедикт?
— Той изглежда е щастлив там, където живее, някъде далече сред Сенките.
— А какво мисли за цялата идея?
— Не си пада особено по нея. Но не вярваме да окаже съпротива. Това прекалено би объркало всичко.
— Ясно — казах пак. — Ами Блийс?
— Двамата с Ерик проведоха доста разгорещена дискусия по въпроса, но войските не получават заповедите си от Блийс. Той напусна Амбър преди около три месеца. По-късно може и да предизвика неприятности. Но така поне знаем да сме нащрек.
— Жерар? Кейн?
— Ще подкрепят Ерик. А аз се питах за теб.
— Ами момичетата?
Джулиан вдигна рамене.
— Те са склонни да приемат нещата, каквито са. Не са проблем.
— Предполагам, че Коруин не…
— Нищо ново. Мъртъв е. Всички сме сигурни. Гробницата му се покрива с прах и бръшлян вече от векове. И да е жив, явно преднамерено се е оттеглил от Амбър завинаги. Той отпада. Сега ме интересува ти на чия страна си.
Разсмях се.
— Аз съм в такова положение, че едва ли моето мнение има някакво значение.
— И все пак искаме да го знаем.
Кимнах.
— Винаги съм умеел да доловя откъде духа вятърът. Нямам навика да вървя срещу него.
Джулиан се усмихна и ми кимна в отговор.
— Чудесно — каза той.
— Кога ще бъде коронацията? Предполагам, че съм поканен.
— Разбира се, разбира се. Но датата още не е определена. Трябва да се дооправят някои дреболии. Веднага, щом се спрем на конкретен ден, някой от нас пак ще влезе във връзка с теб.
— Благодаря ти, Джулиан.
— Довиждане засега, Рандъм.
После дълго останах неподвижен, обзет от тревожни мисли, преди отново да тръгна надолу по склона. Откога ли Ерик гласеше всичко това? Кой знае. Голяма част от политическите интриги в Амбър сигурно се бяха разиграли доста бързо, но окончателното стигане до тази ситуация ми се струваше плод на дългосрочно обмисляне и планиране. Естествено, заподозрях, че Ерик е замесен в затрудненията на Бранд. А нямаше как да не си помисля, че има участие и в изчезването на татко. Сигурно не е било лесно, капанът трябва да е бил действително абсолютно надежден. Но колкото повече си мислех за това, толкова по-малко бях склонен да изключа тази възможност. Дори си спомних някои стари слухове за неговата роля в твоето изчезване, Коруин. Въпреки всичко, така изведнъж не можех да измисля никакъв начин да променя нещо. Ще плувам по течението, реших аз. Няма да си развалям отношенията с Ерик.
И все пак… Искаше ми се да чуя и други мнения за цялата тази история. Опитах се да преценя кой би могъл да ме информира най-добре. Докато обмислях този въпрос, с крайчеца на окото си забелязах някакво движение, когато хвърлих поглед назад и нагоре, за да се възхитя отново на планината, по която още не се бях спуснал.
Няколко ездачи току-що бяха превалили върха. Явно се движеха по същата пътека, която бях използвал и аз. Не можех съвсем точно да определя броя им, но бяха повече от десет души — подозрително голяма група, за да са излезли просто така на разходка, точно там и по това време. Забелязах, че се движат по същия път, по който бях минал и усетих да ме полазват мравки по гърба. Ами ако…? Ами ако бяха пак онези стражи? Защото имах чувството, че са те.
Поединично, никой от тях не можеше да ми се опре. Дори по двама не се бяха показали кой знае колко умели. Не там бе въпросът. Кръвта ми се смрази при мисълта, че ако наистина бяха те, значи не само ние бяхме способни да се движим сред Сенките. И някой друг владееше номера, който цял живот бях смятал за монопол на нашето семейство. Като се добавеше и фактът, че бяха пазачи на Бранд, вероятно отношението им към нас — или поне към част от нас — не беше особено добронамерено. Изведнъж ме обля пот, като си помислих за възможността да се сблъскаме с враг, който също притежава най-мощното ни оръжие.