— Изкара ми ангелите снощи, Карл. Помислих си, че виждам призрак.
Кимнах.
— Малко ако беше закъснял и наистина можеше да е призрак — отвърнах аз. — Благодаря ти. Как я караш?
Бил въздъхна.
— Работа. Нали знаеш. Същите стари истории, само че сега са много повече.
— А Алис?
— Добре е. Имаме още два внука, на Бил Младши, близнаци. Почакай за секунда. — Той измъкна портфейла си и намери една снимка. — Ето.
Разгледах я внимателно, забелязах, че приличат на рода.
— Просто да не повярва човек — казах аз.
— Не изглеждаш никак зле, като се има предвид колко години минаха.
Разсмях се и се потупах по корема.
— Искам да кажа, като изключим това — отвърна ми той. — Къде беше?
— Господи! Къде ли не бях! На толкова много места ходих, че накрая престанах да ги броя.
Лицето му остана безизразно, но Бил улови погледа ми и се втренчи в мен.
— Карл, в какво си се забъркал?
Усмихнах се.
— Ако имаш предвид, дали съм загазил пред закона, отговорът е не. Проблемите ми фактически са свързани с друга страна и ще трябва да се върна обратно там в най-скоро време.
Лицето му отново се отпусна, очите му леко пробляснаха зад бифокалните очила.
— Нещо като военен съветник ли си на онова място?
Кимнах.
— Можеш ли да ми кажеш къде е то?
Поклатих глава.
— Съжалявам.
— Е, тогава донякъде започвам да разбирам — заяви той. — Доктор Бейли ме уведоми какво си му казал, че се е случило снощи. Между нас да си остане, това има ли нещо общо с каквото там се занимаваш?
Кимнах отново.
— Е, така нещата се поизясняват. Не кой знае колко, но достатъчно. Няма да те питам към кое разузнаване си, нито дали изобщо съществува такова. Винаги съм те смятал за джентълмен, при това разумен. Точно поради тази причина изчезването ти събуди любопитството ми и аз проучих някои неща. Усещах, че си бъркам носа там, където не ми е работата и това ме караше да се чувствам неловко. Но твоя граждански статус беше доста озадачаващ и аз държах да разбера какво точно се е случило. Главно, защото бях ужасно загрижен за теб. Надявам се, това да не те ядоса.
— Да ме ядоса? Не са чак толкова много хората, които ги е грижа какво става с мен. Благодарен съм ти за това. А също така и доста любопитен какво точно си открил. Така и не ми остана време да се поразровя в някои работи, нали разбираш, и да си ги изясня. Какво ще кажеш да ми разправиш за онова, което си научил?
Той отвори куфарчето си и извади папка с ксерокопия. Разстла я върху коленете си, измъкна няколко жълтеникави листа хартия, изписани със спретнат почерк. Повдигна най-горния, взря се в него за миг и започна:
— След като си избягал от болницата в Олбъни и си претърпял онази катастрофа, Брандън явно напуска сцената и…
— Спри! — прекъснах го, като вдигнах ръка и се опитах да седна изправено.
— Какво?
— Объркал си реда на събитията, както и мястото — отвърнах му аз. — Първо идва катастрофата и „Гринуд“ не е в Олбъни.
— Знам. Имах предвид санаториума в Портър, където си прекарал два дни и после си избягал. Претърпял си автомобилната злополука същия този ден и в резултат на това са те докарали тук. След което на сцената се появява сестра ти Ивлин. Тя настоява да те преместят в „Гринуд“, където прекарваш няколко седмици, преди отново да се измъкнеш по собствена инициатива. Прав ли съм?
— Отчасти. Поне за последното. Както казах и на лекаря, от паметта ми са изтрити няколкото дни преди катастрофата. Тази работа със санаториума в Олбъни ми навява някакви много смътни спомени. Можеш ли да ми кажеш още нещо за там?
— О, да. Това може дори да е свързано със състоянието на паметта ти. Бил си въдворен в психиатрията на базата на незаконно разпореждане.
— От кого?
Той разрови листовете и надникна.
— „Брат, Брандън Кори, лекуващ лекар, Хилари Б. Ренд — психиатър“ — прочете той. — Още спомени?
— Твърде възможно е. Продължавай.
— И така, разпореждането е било подписано на тази основа. Бил си съответно освидетелстван, задържан и изпратен на лечение. А що се отнася до паметта ти…
— Да?
— Не знам кой знае колко за самата процедура и въздействието, което впоследствие оказва върху паметта, но, докато си се намирал в Портър, си бил подложен на електрошокова терапия. След което, както вече споменах, в архива е отбелязано, че си избягал на втория ден. Явно си получил обратно колата си, мястото не е уточнено и насочвайки се насам си претърпял онази автомобилна катастрофа.