Съдържание
Пролог
ЧАСТ 1 Падане от небето
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
ЧАСТ 2 Пътят на пилигримите
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
ЧАСТ 3 Математикът
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
Историческа бележка
Благодарности
S. У. Пери
ЗНАКЪТ НА ЕРЕТИКА
2021
За моето семейство
Когато тези чудотворци се срещнат така заедно, нека никой не казва: "Това са техните причини, те са естествени": Защото аз вярвам, че това са предзнаменования...
УИЛЯМ ШЕКСПИР, ЮЛИЙ ЦЕЗАР
Пролог
Бялата кула, Лондон, 7 юни 1594 г.
Идват за него малко преди разсъмване с ефектно дрънчене на ключове, достатъчно силно, за да събуди духовете на Тауър Хил. Той се надига сковано от първата си пълноценна почивка от седмици насам, а ставите му си възвръщат болката, която студеният каменен под му е причинил, докато е спял. "Анън, анън!" - протестира той, когато го хващат за веригите. "Всичко е навреме. Затворът не е приятел на старите кости.
Стари или млади кости - няма значение - казва гаулайтерът му със загрижената фамилиарност на изповедника на затворника. "Търсят те в Уайтхол.
"Уайтхол?" - отговаря той. "Нейна милост кралицата говори ли за мен? Тайният съвет приема ли моята невинност? Ще ме освободят ли?
Но не получава никакъв отговор, докато го тласкат надолу по мокрите, покрити с тиня стъпала към чакащата го уиски - само остроумните крясъци на чайките от тъмнината на реката.
След месеци в плен д-р Родериго Лопес почти е забравил какво е да гледаш към хоризонта, който бавно се измъква от хватката на нощта. Той се взира в него с предпазливо очакване. Когато наближават Уестминстър, вече има достатъчно светлина, за да види вляво от себе си бледата маса на двореца Ламбет, която се издига над тръстиките. Вдясно от него се оформят големите къщи по протежение на Странд. Той ги познава добре. В личните им покои е обслужвал най-великите мъже в Англия. Прах от испанска муха, за да помогне на граф Лестър в спалнята, когато пламенността му не отговаря на амбицията му; живак, за да излекува младия Есекс от френска подагра; клизми, за да облекчи раздразнителността на стария Бъргли на масата за вечеря. Възнагражденията бяха големи, дори само за да си купи мълчанието: добър дом, известен престиж, пари, дори самата кралица за пациент. Но те никога не са го възприемали като един от тях. В сърцето си Лопес винаги го е знаел.
На Уестминстърските стълби лодкарите го предават на група униформени алебардисти с гребеновидни стоманени шлемове. Той почти се смее. Нима си мислят, че един белокос стар евреин може да застраши самото кралство? Нима не знаят, че след месеци на заточение той едва се движи без чужда помощ?
В облицована с ламперия стая с релефен таван, боядисан в синьо и обсипан с жълти гипсови звезди, чакат двама членове на Кралската скамейка - главният прокурор Коук и председателят на съда Попхем. Те са сериозни мъже в рокли с ерминова украса. Без усмивки. Едва ли ще поздравят. Седят зад маса, постлана със скъп малинов плат. Масата е гола, с изключение на Библията, подвързана с кожа, и свитък пергамент с опашка от златна панделка и голям восъчен печат. Лопес отбелязва, че печатът е счупен.
Нека си мислят, че си последният човек на земята, който изпитва обида - казва си той. Може би ще намерят малко милост в студените си сърца.
Станали сте рано, господа - казва той и се усмихва.
Това не е бизнес за късно спящи - казва Коук.
Донесохте ли със себе си писмото за помилване на Нейна милост? Лопес попита, като погледна пергамента.
Но твърдите им, официални лица му казват, че какъвто и да е този документ, той не носи неговото спасение. Болката в ставите, временно забравена в разцвета на надеждата, отново започва да му крещи: Глупак... глупак, че някога съм си мислел, че ще намерят милост в сърцата си за човек като теб.
С неприлична бързина Коук и Попам го подлагат на повърхностен втори процес, сякаш първият - вече изглежда отдавна - някак си не е успял да се задържи, като цвета на лошо боядисана риза. Наричат го отвратителен предател. По-лош от Юда. Няма по-отвратително престъпление на земята от заговор за отравяне на монарх, помазан от Бога. Той е бил виновен за това през февруари, някак си е още по-виновен през юни. И така, той ще виси на шията, докато не издъхне до полуда, ще изтърпи отрязването на първородните си органи и изкормването с нож - и всичко това, докато в него е останал достатъчно живот, за да оцени умението на палача в касапницата. И ако и това не го убеди в коварството му, ще разчленят торса му с брадва, ще изгорят разчленените части и ще хвърлят пепелта в реката. Той няма да има гроб. Само главата му ще изживее странно безсмъртие: ще бъде набучена на кол на южната порта на Лондонския мост като предупреждение за бъдещите бъдещи регенти.