Ратлин повдига вежди на адвокат, сякаш е открил фаталния недостатък в защитата. "Значи е имало и други участници в заговора?
Никълъс успява да не се засмее. "Господин Баронсдейл е президент на колежа на лекарите. Бестън е един от цензорите, които отговарят за проверката на професионалните ни знания. Предполагате ли, че целият състав на Колежа е влязъл в заговор, за да отрови кралицата, господин Ратлин? Всички ние?
Все още можеше да скриете отровата си в някой невинен на вид съд, д-р Шелби.
Сега смехът не може да бъде сдържан. Майстор Ати, цензор Бестън може и да не е най-острият скалпел, на който съм попадал, но дори той би успял да направи връзка между младши лекар, който е приложил неодобрена отвара на Нейна милост, и последвалата ѝ смърт.
Ратлин се навежда напред през естакадата, а лактите на адвокатската му рокля оставят при движението си следа от прах като охлюв. Той свива пръсти под брадичката си, докато гледа Никълъс със студените си съдебни очи. "Може би, тъй като сте медик и не сте от нашата професия, д-р Шелби, не знаете, че дори говоренето за смъртта на кралицата е равносилно на подстрекателство. Това е забранено.
'Ако ще ме обвинявате, че се опитвам да я отровя, и аз трябва да се защитавам, малко е трудно да не го направя'.
"Искате да кажете, че отричате обвинението?
За миг Николас не отговаря. Уморено вдига поглед към ниския таван. На сантиметри над главата му редица ръждясали железни куки висят от една греда като увисналите очи на болен от воднянка.
Така ли постъпихте с бедния доктор Лопес - решихте, че е виновен от самото начало?
Ратлин изглежда изненадан. Не мога да ви кажа, д-р Шелби - казва той. "Нито аз, нито магистър Ати сме участвали в разпита на Лопес. Той беше проведен от самия граф и сър Робърт Сесил.
Новината вдъхва на Никълъс искрица надежда. Може би все още не е повдигнато официално обвинение срещу него. Може би това наистина не е следствие на нищо друго освен на злонамереност - измислица, изречена небрежно от някого, който изпитва към него неприязън. Но дори и да е така, Никълъс знае, че това пак може да завърши с летален изход. В края на краищата самата кралица не се е съгласила с екзекуцията на Лопес, докато в нея не се е събудил червеят на съмнението. Ами ако графът на Есекс точно в този момент е в нейната компания и я успокоява, че друг заговорник е заловен, преди да успее да нанесе удар? Бедният Лопес е бил неин личен лекар повече от тринайсет години, преди тя да го изостави. Каква надежда може да има, че тя ще вдигне дори един бижутерски пръст, за да защити млад мъж, който е бил в нейно присъствие само четири пъти, мъж, когото тя вече е нарекла - може би само полуна шега - еретик?
Също толкова тревожно за него е докъде ще стигне Робърт Сесил, за да го защити. Синът на лорд Бъргли прави малко неща, които не са в защита на кралицата. При цялата служба, която Никълъс му е оказал през последните четири години - служба, която неведнъж е поставяла живота му в опасност - той знае, че в това криво тяло се крие желязна безпощадност. В края на краищата самият Лопес някога е бил човек на Робърт Сесил. И вижте докъде го е докарало това.
Господин Уинтър - чува Ратлин да казва с глас, който би могъл да използва при приключване на обвинението, - мисля, че е време да преведем обвиняемия на място, където да бъде затворен, докато обмисли мъдростта на своето предизвикателство.
И когато усеща, че Уинтър и Ланкхейр се движат, за да хванат ръцете му, Никълъс Шелби разбира, че изпитанието му едва сега започва.
3
С наближаването на вечерта Бианка Мертън чака на стълбите на Сокола да пристигне файтон, който да я преведе през Темза. Топлината на деня отминава; в града се настанява хлад. След половин час краката ѝ се полюшват върху дъските, а реката се подиграва на нетърпението ѝ с танцуващи вълни, оцветени в оранжево от залязващото слънце. Тогава от северния бряг почти едновременно пристигат три наклонени лодки. Между лодкарите се разгаря оживена, но добродушна борба с крака и гребла за най-добрия пост за акостиране. "Какво правиш на водата, Том Фрер? По-безопасно би било да буташ плуг" - крещи първият. "Милост, добри господа - казва вторият на пътниците в друга лодка, - вие сте първите днес, които Джак Томблин не успя да удави". Томблин, който не иска да бъде изпреварен, изригва с добродушно презрение: "Направете път на един истински воден човек, лумпени! Самият Нептун би се разплакал, като види такава некадърност.
По традиция Бианка Мертън наблюдава тази схватка с леко забавление. Но тази вечер тя отчаяно иска да изпразни уискито. От опит знае колко трудно е да се получи частна аудиенция при сър Робърт Сесил.