Небето е най-чистото синьо, а сянката под тентата на лодката е приспивна. Докато Бруно и Бианка дремят, Николас завързва лесно приятелство с професора по математика. И двамата са на сходна възраст, и двамата са с относително скромен произход, и двамата изпитват недоверие към древното учение, но откриват, че имат много общи неща. Когато италианският език на Николас се проваля, двамата се връщат към латинския - професионалния език, който споделят.
За изненада и удоволствие на Николас той открива, че Галилей отказва да носи професорска тога, когато излиза по улиците на града. Той си спомня за отвращението на цензорите от колежа на лекарите, когато им е казал, че е хвърлил собствената си престилка в Темза, отхвърляйки фалшивата ефективност на голяма част от медицинското си обучение.
Галилео обещава да го запознае с известния Джироламо Фабричи, професор по анатомия и хирургия. Докато винетките се изравняват и вилите на брега на Бачильоне се носят покрай него в мъгливата следобедна жега, Николас започва да си мисли, че може да има и по-лоши места на света от Падуа, за да бъдеш лекар. До него Бианка наблюдава как светът отминава, осъзнавайки, че нещо липсва. Това е познатата болка, която тя очаква от няколко дни насам. Тази, която я предупреждава, че менструацията е на път.
28
Затворът "Кралска скамейка",
16 септември 1594 г.
Нед Монктън е един от двайсетте затворници, които се явяват тази сутрин пред съдията по делата. Той е следващият на опашката, между постоянно замаяна жена на шейсет години, обвинена, че е нарекла котките си Луцифер и Белиал, и работник, обвинен в кражба на шило и чук от работодателя си.
Секретарят вече е прочел обвинението, първо на латински, което е безсмислено за Нед, а след това и на английски: че е убил при случайна размяна - тоест в гореща кавга - сър Фулке Вейзи, рицар, жител на градския квартал Замък Бейнард, в нарушение на обичайното право на кралицата.
Нед представи своята пледоария: не е виновен. Заключенията на коронерското жури и собствените му показания, написани за него от Роуз, са представени предварително на съдията. Събрано е жури от жители на близката улица "Бороу Хай". Малка тълпа се е събрала, за да наблюдава процеса. Роуз стои сред тях и подсушава очите си с ръкав. Тя не иска Нед да я вижда разстроена.
Разговорът между съдията - властен в червена рокля и черна платнена шапка - и обвиняващия сержант умира на устните им, когато Нед е изправен пред тях. Те се вглеждат в него, в магистрата през чифт леко непрозрачни очила. След това, пресмятайки набързо разстоянието между обвиняемия и собствените си внезапно уязвими тела, независимо един от друг махат на двамата съдебни охранители да се приближат до гиганта, застанал в тялото на съда.
Какво да се прави с него - чуди се съдията, като дърпа малко нервно рунтавата си дреха. Погледнете тази гъста кестенява брада. В този гъсталак може да се скрие цяла банда рязани кожодери. Погледни русото му лице - явно е човек, който е пиян от сутрин до вечер. Или пък е почервенял от закърнял и опасен гняв? И тези огромни ръце. Ръце на убиец, без съмнение. Това скромно представление, което той прави, сигурно има за цел да заблуди. Не може да е истинската му същност. Бог не е създал мечката по този начин.
Не се признавате за виновен - казва сержантът, - но изглеждате като човек, който лесно се възбужда.
Роуз извиква: - О, той е лесно възбудим, ваша чест. Работата е да му попречим да се възбуди. Понякога ми се иска да поискам почивка за една нощ.
Смешки от събралите се зрители.
Преразкажете случилото се, господин Монктън - казва съдията, като успокоява смеха с ръкомахане надолу.
Заплашен от величието на закона, Нед прави всичко възможно. И то съвсем не е лошо. В него има увереност, каквато Роуз не е виждала досега. Това я кара да се гордее с него. Той я кара да се разплаче отново.
'Ваша чест, сър Фулк Вейзи написа писмо до Тайния съвет, в което изобличава моя приятел, д-р Никълъс Шелби, който е лекар на малкия син на сър Робърт Сесил. Отидох в дома му на хълма Сейнт Андрюс, за да го накарам да се откаже от клеветата.
И тогава го убихте - услужливо се намесва сержантът на Короната.
"Не, сър.