На следващата сутрин Матео Феделе превежда Хела Маас през каменния мост при Понте Портело. Дъждът е оставил белите каменни бюстове на благородниците от Падуа да блестят като полиран мрамор, а тухлената зидария на складовете по тревистия бряг на реката е с цвят на прегоряло овнешко. Гордо размахвайки тежък железен ключ, той се бори с ключалката на страничната врата на склада.
Кажи ми, мили Матео - казва тя, - сигурен ли си, че синьор Барани не е казал нищо повече за това, че не трябва да ходя повече в къщата в Борго дей Арджентиери?
Той я поглежда със съжаление. Не му се иска да разочарова прислужницата, на чиято скромност, както в облеклото, така и в поведението, се възхищава. Тя е откровение за него. Къде в цяла Италия би могъл да намери прислужница, чиито очи не се насълзяват, когато говори за Евклид, Питагор, Платон и Аристотел? Тя почти не може да се мери с него в говоренето - и то на език, който дори не е неин собствен. А под цялата тази суровост се крие интригуваща красота. Тя е улов и не е грешка. Всъщност маската на благочестие, която носи, ще направи преследването още по-вълнуващо.
Не че Матео Феделе мисли за нещо сериозно. Тя очевидно няма зестра, а баща му ще го отлъчи от живота без нито едно скудо, ако само предложи брак с нея. Достатъчно време, мисли си той, за брак, когато стане утвърдена фигура в Arte dei Astronomi.
Каза само, че не е редно неомъжена девойка да посещава дома на човек, който ще бъде господар на сферите за Негово спокойствие дожа - отвърна Матео. Опитва се да не се усмихва. Подобно обяснение би могло да се приеме, ако господарят на сферите на дожата беше някой друг, но не и Бруно Барани.
Надявам се, че чувството за благоприличие на синьор Барани няма да ми попречи да помогна на вас и на синьор Галилей? Бог не ми е дал дарбата да разбирам такива неща, само за да изгние като ветропоказател.
Матео се усмихва. Дали тя не играе начален гамбит - зачуди се той. Има ли огън под леда?
Опасявам се, че къщата на синьор Галилей е много по-непочтена от тази на синьор Барани.
Тя се усмихва хладнокръвно. Нашият Спасител не е ходил само сред чисти хора, синьор Матео. Точно обратното.
Вътре в склада всичко е тихо. Ковачницата в ъгъла е студена. Малки прашинки се въртят леко във въздуха и блестят на светлината, която прониква от високите прозорци. Дървената люлка на сферата стои в центъра, като гигантско предсмъртно морско създание, което лежи мъртво по гръб след оттеглянето на потопа. Един месингов пръстен с меридиани се извисява към покрива, два пъти по-висок от човешки ръст. Около основата са разположени вътрешностите на чудовището: сегменти от пръстени, гравирани със знаците на зодиака; дискове с различен диаметър; зъбни колела, колела, месингови глобуси, които представляват планетите... Матео наблюдава как Хела обикаля спретнатите купчини метал и позлатено дърво. Лицето ѝ е с любопитно изражение. Изглежда заинтригувана, но сякаш се мръщи. Само за миг той има необикновеното впечатление на хищник, който обикаля около изкормен труп. Тя го поглежда от другата страна на люлката. Мръщенето е изчезнало от лицето ѝ, но все още се задържа в очите ѝ.
Това е само малка част от цялото - казва Матео защитно. "Изработката на всичко ще отнеме много месеци.
Слугинята обикаля люлката мълчаливо, докато отново застава до него. След това казва: "Смяташ ли, че е разумно човечеството да построи машина, която да имитира Божиите дела?
Това изненадва Матео, защото досега той е предполагал, че прислужницата безрезервно одобрява новото обучение, търсенето и експериментирането, търсенето на границите на познаваемото. Сега тя звучи почти порицателно.
Но как иначе можем да разберем тези произведения, ако не чрез науката? - отговаря той. "С помощта на този двигател ще можем да видим космоса такъв, какъвто ще бъде след дни, дори след години - ако маестро Галилей и аз успеем да измислим правилно движението на механизма".
Погледът на прислужницата се откъсва от неговия, сякаш не иска той да вижда мислите ѝ. Виждала съм изображение на бъдещето, синьор Матео - казва тя толкова тихо, че той едва я чува, - в Брабант. То не завършва добре.
"Какво имаш предвид?
"Завършва със смърт.
"Разбира се, че завършва. Но след това има възкресение и вечен живот. Сигурно вярваш в това? Не си еретик, нали?
Тя вдига поглед, сякаш думите, които току-що е изрекла, са на някой друг. "Как може един бегин да е еретик, Матео? Аз съм Божие дете, както и ти.
"Тогава няма от какво да се страхувам, ако искам да надникна в бъдещето, нали?