"Ще се опитате ли да я излекувате, ако дойде при вас?
Николас отново я взема в прегръдките си, прокарва ръка през гъстите тъмни вълни на косата ѝ и отмята косъм, който е паднал самоволно върху едното ѝ око. "Не мога да отхвърля болен човек. Това не е в природата ми. Трябва да ми се довериш, че знам какво е правилно.
"Мислех, че това ще кажете.
Тя потъва в гърдите му и поставя лицето си до врата му. По чакълената пътека зад тях минават двама беловласи мъже в професорски рокли, които хвърлят гримаси на неодобрение към проявата на интимност. Нито Никълъс, нито Бианка ги забелязват.
Николас, - казва тя след малко, - мисля, че съм бременна.
Той я освобождава и я държи на една ръка разстояние, сякаш оглежда нещо, което отдавна е желал, но едва сега може да си позволи. След това се отдръпва, разперва широко ръце и прави три радостни кръга по пътеката, подскачайки от единия крак на другия, докато се върти, мълчаливо, макар че усмивката му е достатъчно широка, за да се изсипят всички думи на света.
Бианка го наблюдава. Толкова много й се иска да усети радостта в собственото си сърце. Да се изравни с неговото необуздано щастие. Но единственото, което усеща в този момент, е страх.
32
В къщата в Борго деи Арджентиери Бруно е поръчал пиршество в чест на новината за Бианка. Алонсо и Лука са изпратени на два пъти и се връщат, натоварени с блестящи шунки, зеленчуци, достатъчно ярки, за да заслепят очите, и блестящи сардели и орати, които, кълнат се в живота си, са пристигнали на лед от венецианската лагуна точно тази сутрин. Колекцията от най-добрите чинии на Бруно се изнася тържествено от стаята му, където се съхранява в заключен сандък заради склонността на слугите му да забравят правилата за собственост.
Черен или бял боб? - пита Бруно, усмихвайки се като карнавална маска.
Николас изглежда озадачен.
Това е начинът, по който в града са записвали ражданията - обяснява Бианка, като звучи странно примирено пред Николас. Бобчета, поставени в кутия: черно за момче, бяло за момиче. После казва на Бруно: "Това ще бъде бял боб.
Или черен боб - казва Николас и се усмихва.
И тогава Бианка казва с рязкост, която го кара да я погледне изненадано: 'Бяло или черно, стига да е боб, а не отровно зрънце'.
Същата вечер, в покоите им, той казва: "Трябва да ми кажеш какво не е наред. Започваш да ме притесняваш - дълбоко.
Вярваш ли в проклятия, Николас? - пита тя разсеяно. "Предполагам, че не. Твоята прехвалена нова наука ще ти каже да вярваш само в това, което можеш да видиш... да пипнеш... да измериш.
"За това ли става дума в този лош хумор? Хела Маас ли те е проклела?" - пита той учудено.
Но Бианка не отговаря. Тя се обръща настрани от него и по това, че раменете ѝ са силно прегърбени, той разбира, че тя е на ръба на сълзи или на експлозия от гняв. Той не е сигурен от кое се страхува най-много.
В спалнята на бегинетата в Падуа сестрите сънуват своите благочестиви мечти. В схлупената, разнебитена вила, намираща се точно зад стените на Семинарията Маджоре, живеят около двадесет от тях - най-младата е на седемнадесет, а най-възрастната - на осемдесет и шест години. Тъй като не са нито монахини, нито напълно светски личности, те са постоянна грижа за прецептора на семинарията и източник на безкрайни спекулации от страна на младите му ученици. Той им казва, че ако не са точно Христови булки, то поне може да ги смятате за свободно сгодени.
Когато камбаната на семинарията отмерва полунощ, а дълбокият ѝ басов глас предизвиква трусове в Бегинажа като спазми в умиращо тяло, само две от сестрите са все още будни и делят матрака си с две по-възрастни жени, които хъркат доволно в тъмнината. Едната е Хела Маас. Другата е пухкаво момиче с гарванови коси, с година-две по-младо.
Мадона Антонела ме попита къде ходиш всеки ден - казва сестра Карлота, а гласът ѝ е задъхан от вълнение. В бегинажа Мадона Антонела представлява авторитет и, както младите жени навсякъде, сестра Карлота се наслаждава на тръпката да му се противопоставя, макар да го прави само в най-малките си размери. "Казах ѝ, че отиваш в базиликата "Свети Антоний", за да бъдеш по-близо до Бога. Но знам, че това не е така. Вчера те видях в Борго дей Виняли да влизаш в една къща.
Шпионирала ли си ме, малката Карлота? - пита Хела.
"Не! Занесох съобщение от мадона Антонела на отец Джузепе в "Свети Анджело". Случайно те видях, това е всичко. Карлота се замисля, че по тялото ѝ се разнася трепетно удоволствие. "Виждаш ли се с мъж, Хела? Кажи ми! Обещавам, че ще запазя тайната ти.
На Хела ѝ отнема известно време да подчини малката сестра Карлота на волята си. Тя го прави внимателно, за да не събуди подозренията ѝ. Тя се е заиграла с доверчивостта на Карлота и с отчаяната ѝ нужда от другар, който да направи дните ѝ малко по-вълнуващи. Може да се окаже полезно, мисли си Хела, да имам опитомено същество, което да изпълнява моите заповеди, да изпълнява моите поръчки, да лъже за мен.