Николас отстъпва любезно. Когато отива да потърси Бианка, за да ѝ съобщи за любезното предложение на братовчед ѝ, я намира на двора, където пише писмо. То е до Роуз и Нед, казва тя - пита за възкръсването на Джак, съобщава им, че няма да се върне в Англия известно време. Те трябва да отворят таверната веднага щом е готова и да я управляват без нея. Той обмисля да я попита дали им е казала за бременността си, но размисля. Смята, че вече знае отговора.
Октомври се вмъква като гладен вълк, мокър и нещастен, но все още способен да хапе. В тесните улички на Банксайд вчерашният дъжд е напълнил отворените канали с мръсна, воняща кафява супа. Силният вятър брули дърветата в градината "Пайк" и развява умиращите листа на купчини около белите мазилки на театъра "Роуз". През по-голямата част от септември е валяло. Това, в заговор със силните бури през пролетта, е довело до повишаване на цената на пшеницата до почти осем шилинга за бушел. Парите са оскъдни. Роуз Монктън започва да се опасява, че когато "Джакдаун" отвори отново, малцина в Саутуърк ще имат повече от един фартинг, който да похарчат в него. Освен всичко останало, разходите за поддържане на Нед дори в малка степен в Маршалсийския затвор изяждат кесията, която госпожа Бианка ѝ е поверила за възстановяването. Едва вчера Джени Солвър я попита дали е отслабнала. Роуз само се усмихна. Нямаше смелост да признае, че не е спала спокойно, откакто констабълът дойде и отведе съпруга ѝ.
Малко след закуската прислужник в ливрея донася съобщение от Джон Лъмли. Той иска да се срещне с нея при обществения фонтан в горната част на хълма Фиш Стрийт, от северната страна на моста. По обяд, ако това не е неудобно.
Увивайки се в дебелото си зимно наметало, Роуз бърза да прекоси реката. Знае, че ще пристигне нелепо рано, но смята, че е по-добре да се притеснява там, на открито, отколкото сама в квартирата в Парижката градина.
Чака повече от час и половина, минутите се влачат и нито една от тях не ѝ носи ни най-малко облекчение. Когато вижда високата фигура в тъмно наметало и спретнат набрашнен реверанс да се приближава към нея откъм улица "Грас", с черна шапка с пауново перо на главата, очите на Роуз са зачервени от постоянното търкане на кърпата, която сега е заклещена, студена и мокра, между предмишницата и плата на ризата ѝ, сякаш нещо неприятно от реката е изпълзяло в ръкава ѝ.
Простете ми, че малко закъснях, госпожо Роуз - каза Лъмли. "Дарението ми за катедрата по анатомия в колежа на лекарите изисква от мен да присъствам на официални събития. Те обикновено са досадни и продължават по-дълго, отколкото бих предпочел.
Знаейки, че не може да има много други благородници в страната, които да се занимават и за миг с проблемите на бивш слуга, Роуз прави това, което се надява да бъде достоен реверанс. Десният ѝ крак се подхлъзва на калдъръма и тя се оказва наведена на едно коляно, като с едната си ръка обгръща подбедрицата на Лъмли, за да се предпази от падане. Спокойно той се протяга и я вдига на крака.
Ранена ли си, Роуз?
"Не, милорд. Е, да, милорд, но в сърцето, а не в глезена.
Старите му сиви очи са залети от тревога. "Страхувам се, че не постигнах желания напредък. Трябва да бъдете смели - казва той сериозно, като свещеник, който посещава смъртно легло.
Роуз се чувства така, сякаш току-що е слязла от скала. Тя пада, върти се към разрушение, но сградите около фонтана остават неподвижни и постоянни в погледа ѝ. Очите ѝ отново се насълзяват.
Не се поддавай на отчаянието, Роуз - казва Лъмли. "Може би все още има надежда. Ела с мен и ще ти обясня.
Кръчмата, в която я води, се намира от източната страна на хълма Фиш Стрийт, на ъгъла на Литъл Ийстчип. Това е място, в което Роуз никога не би си позволила да пие. Момчетата от чешмата са елегантно облечени, клиентите са отпуснати и странно мълчаливи. Един-двама я поглеждат с неодобрение. Във всеки друг момент, освен в този, тя сигурно би им изплезила език за тяхното предположение, че е курва на стария джентълмен.
Лъмли я настанява в една ниша и извиква две чаши с чувал. Роуз пие с несигурна ръка.
Първо, Роуз - започва той, - можем да благодарим, че Тайният съвет се движи изключително бавно. Той все още не е разгледал предложението на магистрата Нед да бъде разследван за съпричастност към предполагаемото престъпление на д-р Лопес. Слава Богу, все още не са го изправили пред съда.
Роуз въздъхна с облекчение. Лъмли вдига ръка, за да предотврати излишен оптимизъм.
Обърнах се към председателя на съда Попъм и главния прокурор Коук да преразгледат присъдата. Казах им, че вярвам, че съпругът ви е невинен за непредумишлено убийство и е действал само при самозащита. Дори предложих да си купя оправдателна присъда. Опасявам се, че те отказаха. Смятам, че го направиха, за да ми се разсърдят. Те не могат да понесат мисълта, че Нейна милост кралицата може да облагодетелства стар папист като мен. Бяха непреклонни. Нед трябва да умре - чрез обесване в Тибърн. Опитва се да успокои поредния изблик на шумен плач, като слага нежно ръка на ръката на Роуз. "Тихо, дете. Имам още какво да ти кажа.