"Какво не направих?
"Да се опиташ да отровиш кралицата?
"Не!
За миг му се струва, че тя може да се усъмни в невинността му. После добавя: "Нали разбираш, че в нашия съюз може да има само един отровител, Николас? Ти си лечителят, а аз съм отровителят, помниш ли? Майка ми, Бог да пази душата ѝ, би се обърнала в гроба си в Падуа, ако си помисли, че съм прекъснал семейната верига.
Той се смее. Никога не си отравял никого, нали?
"Разбира се, че не.
Той не може да види дали тя се усмихва, или в кехлибарените ѝ очи има онзи стоманен блясък, който се появява винаги, когато е решила да запази нещо за себе си.
"Е, не е смъртоносна отрова. Но винаги има първи път за всичко, Никълъс.
Сър Робърт ще ни повика след няколко часа - промълви той. "Трябва да спим, иначе..." Той прекъсва, за да се прозяе. В тъмнината в тестера той усеща тежестта на Бианка, която се настанява върху него.
След това чува как тя казва: "Мисля, че избирам "другото".
4
Гледката от прозорците на кабинета на Робърт Сесил на четвъртия етаж на северозападната кула предоставя прекрасна панорама към полята на Ковънт Гардън. Отвъд насажденията от ясен, дъб и бряст Никълъс може да различи Лонгакр и селцето Сейнт Джайлс, посивели от среднощния дъжд. На бюрото на Сесил е поставена златна кутия с часовник, точно като този, който Бианка беше видяла по време на чакането си предишната вечер. На върха му има купол за камбана. Единичната стрелка, която отброява часовете, представлява издължен, стилизиран слънчев лъч, излъчващ се от централния Хелиос с човешко лице. С малко механично покашляне слънчевият лъч се плъзга над римските цифри XI, гравирани по периферията му. Отвътре се чува свистене на навити пружини и хапане на зъби на храстовидни механизми, последвано от тихия звън на камбана. Сесил вдига поглед от документите си и забелязва Бианка да разглежда апарата.
"Хубав хороскоп, нали, мадам?
"La misura del tempo", чете Бианка от надписа под циферблата. "Мярката на времето.
"Разбира се, вие четете на италиански. Почти бях забравил, че сте чужденка в нашето кралство. Падуа, нали?
"Да. Там съм родена. Но ние не можехме да си позволим машина, която да ни показва часа, сър Робърт. Трябваше да разчитаме на църковната камбана. Спомням си, че успяхме.
Тя е брат на тази, която подарих на кралицата - казва Сесил с гордост. "Механизмът е изработен от покойния майстор Урсо, часовникар на Нейна милост. Но аз внесох корпусите от Флоренция. Тя предпочита италианските неща пред френските. Все още смята, че майстор Урсо е от Торино. Не иска да чуе нищо за обратното.
"Наистина ли имаме нужда от такива устройства? Пита Бианка. "Не трябва ли да разчитаме на природата, която ни казва кога да станем или да си легнем, кога да засеем реколтата и кога да я приберем? Аз съм доволна от църковната камбана и от изгрева и залеза на слънцето. Изглежда, че това е по-съвместимо с начина, по който трябва да се случват нещата.
Жена ми има по-добра интуиция от мнозина - казва Никълъс. "Може би защото сетивата ѝ са по-изострени.
Сесил става от бюрото си. Посочва глобуса на Молиньо в ъгъла на кабинета - модел на Земята, изработен от дърво и лак, поставен на оста си в изкусно издълбана рамка. На него той описва пътуването, което Никълъс е трябвало да предприеме до Мароко предишната година. "Всички сетива са за добро", казва той. "Те са ни дадени от Бога, за да можем да видим Неговия свят в цялото му величие. Но ако моят братовчед, младият магистър Франсис Бейкън, е прав, ние навлизаме в свят, в който новото познание - измерване, прецизност, открития - ще ни даде отговори на явления, които засега са загадки за нас. Аз мисля, че той е прав. Сега има умни занаятчии, които могат да направят толкова малък часовник, че човек да го носи в чантата си. Баща ми има такъв. Скоро може да сме в състояние да измерваме с точност не само часовете, но и минутите - дори теоретичната секунда.
Николас си мисли: изминал си дълъг път от деня преди почти четири години, когато си мислеше, че понеже една от медицинските ми книги е отпечатана в Италия, знанията в нея трябва да са еретични.
"Защо бихме искали да направим това? пита Бианка. "Не минава ли животът ни прекалено бързо и без това?
Никълъс се ухилва. Сесил не са свикнали да бъдат разпитвани от по-нисшестоящи, а най-малко от жена-рецидивистка. Но сър Робърт е развил неприязнено уважение към Бианка Мертън и не ѝ дава нищо по-укорително от снизходителна усмивка.
Става дума за измерване, госпожо Мертън - обяснява той. "Като пример, измерването може да ни помогне да разберем дали Коперник е бил прав, когато е твърдял, че Земята не е неподвижна и че вместо да е фиксирана в центъра на космоса, тя се движи около Слънцето в голяма орбита. Той сви рамене. "Макар че защо всички ние не отлитаме, докато тя се движи, той не успя да ни каже". Поглеждайки към Никълъс, може би за отдих, той добавя: - Като се имат предвид дивите ти възгледи по някои въпроси на физиката, Никълъс, предполагам, че подкрепяш твърденията на поляка.