"А когато свърши?
"Ще помоля сър Робърт да сложи печата на Сесил върху акредитив. Антверпен може да е католически, но все още търгува с Англия, а големите банкерски фамилии в Европа имат агенти там. Няма да умрем от глад.
След това се появяват ежедневните практически проблеми, свързани с напускането на Банксайд. Кой ще се погрижи пръстите на осакатената ръка на дърводелеца да са прави и годни за употреба, а не изкривени и нееластични, ако д-р Шелби не е там, за да ги шинира? Как жертвата на уличен грабеж ще понесе болката от побоя, ако госпожа Мертън вече не е наблизо, за да осигури отвара от конопа и мандрагора? Кой ще приготви праха от канела, смирна, бял кехлибар и касия лигнеа, за да помогне при трудно раждане? И ако д-р Шелби не е на разположение, за да диагностицира камъни в пикочния мехур, а госпожа Мертон не е там, за да смеси корена от резене, девесил, черен божур и майчин лист, за да ги разтвори, как да се намери облекчение? Малцина са банкерите, които разполагат с пари, за да доведат лекар от другата страна на реката. А всеки, който твърди, че е учил медицина в Оксфорд, Кеймбридж, Париж, Базел или Упсала - или в Тебес на река Нил - без съмнение е шарлатанин.
През следващия ден Никълъс и Бианка се занимават с тези и други въпроси. Никълъс се връща в "Сейнт Том". Той с голямо удоволствие съобщава на надзирателя за свободата си, като му казва, че няма да се появи за известно време, тъй като възнамерява да пътува до Дувър.
В Доувър няма болници, Шелби - само курви, рибари и моряци - отбелязва надзирателят с шумно подсмърчане, сякаш това е краят, който винаги си е представял за Никълъс. Вярвам, че няма да търсиш живак от "Свети Томас".
Няма болници, но има много кораби - отвръща Никълъс и обяснява, че е на път за Париж, за да заеме място като лекар на богат хугенот. Дувър... Париж... следите ще накарат всеки търсач от Тайния съвет да се върже на възел за седмици.
Оставяйки надзирателя да се наслаждава на киселата си ревност, той търси компетентен бръснар-хирург, на когото има доверие. Предлага му достатъчно от собствената си кесия, за да покрие разходите за консултациите му в "Сейнт Том", които се провеждат два пъти седмично.
Междувременно Бианка се обръща за помощ към някои от по-възрастните жени в Банксайд. Избира внимателно: жени със здрав разум, които цял живот са се грижили за деца, съпрузи, родители; жени, на които може да се довери, че ще приготвят полезна превръзка, пластир, сироп или тинктура. Тя се отказва от някои от тайните си в замяна на чиста съвест. След това изпраща Роуз по моста, за да си осигури кредитна линия с търговец на аптеки в Блекфрайърс, който може да осигури съставки.
Но какво да прави със самата Роуз? Жената не може да измине и минута, без очите ѝ да се насълзят или без да се чуе силно хъркане, което да излиза някъде дълбоко от нейното страдание. Тя се е върнала към предишната си пернишка същност - личността, която Бианка нарича госпожа Лунен лъч. Сега Роуз вечно бърка или изпуска неща и бърка думите си.
"Нед и аз... когато си тръгнеш... че си в безопасност... как ще разберем...?
"Изсуши си очите, Роуз, скъпа.
"Но колко време...? Ти дори не казваш.
Тя е само отчасти успокоена, когато Бианка иска Роуз да пише на съпруга си Нед в Нонсуч, като го повика обратно в Саутуърк. Поверявам реконструкцията на "Джакдаун" на вас двете - казва ѝ Бианка. 'Ако Никълъс и аз не се върнем, преди да бъде завършена, искам ти и Нед да я управлявате вместо мен. Можете да ползвате нашите жилища тук, докато Джакдау стане годен за настаняване.
Никълъс прилага бележката на Роуз към писмо, което пише на приятеля си Джон Лъмли, с молба да освободи Нед от домакинството на Нонсуч. Той също така моли лорд Лъмли да прочете думите на Роуз на съпруга ѝ, защото Нед не е научен да ги прочете сам.
След това възниква въпросът какво да се носи по време на пътуването. Никълъс е закупил колекция от торбички и чанти от един седлар в Бермондси. Но какво да сложи в тях? За него изборът е направен в рамките на няколко минути: здравият му бял платнен анцуг, който го е съпровождал през всякакви изпитания, три ризи, долни гащи, нож и лъжица, чиния и за защита от разбойници и крадци - или, не дай си Боже, от всеки ловец на глави, когото Тайният съвет може да изпрати след него - пистолетът с катинар, който е донесъл от Мароко, заедно с прах и сачми.
Бианка също няма какво да вземе. Повечето от вещите ѝ са изгубени при подпалването на "Джакдау". От пожара насам тя е купила само две нови ризи, едната от зелено като бутилка платно, а другата - от алено мокадо, дамаска с двуредно боди, боядисано в тънко златистожълто, два чифта ботуши, фартингал от платно и китова кост (който ще бъде крайно непрактичен при пътуване с кон) и няколко ленени подметки, както и основни лични вещи като гребен за коса и прибори за хранене. За щастие, в деня на катастрофата тя беше оставила любимото си карнеолово боди в магазина на Dice Lane. Баща ѝ го беше купил за нея на осемнадесетия ѝ рожден ден. Беше избрал един от най-добрите шивачи в Падуа, макар че далеч не беше заможен. Щеше да й разбие сърцето, ако го беше загубила. Това ще трябва да се случи.