"Не говоря испански, сър Робърт.
Сесил потупва ъгълчето на едното си око. "Знаете какво имам предвид.
"А ако все пак науча нещо, как да ви го предам?
"Кажи ми къде ще се установиш. Използвай шифъра, за който се разбрахме, когато миналата година отиде за мен на брега на Варвара. Освен това не записвай нищо. Ще информирам агентите си. Те ще те потърсят. Така е по-безопасно.
Не непременно за мен, помисли си Никълъс. Не искаш да пътувам по пътищата на Европа със списък на твоите агенти в главата си.
В късния следобед той се връща в Банксайд, забогатял от шестмесечната си стипендия и от заплатата си. Парите са смесица от английски благородници, флорини и екю, взети от фонда, който Сесил използва, за да плаща на агентите си в чужбина. Заедно с портмонето има и препоръчително писмо до банковите фамилии, с които Сесил има контакти в Париж, Ротердам и Монтрьо. Никълъс носи и паспортно писмо с прикрепен печат на Сесил, което му позволява да напусне Англия, въпреки че сър Робърт го е предупредил, че ако Есекс, Коук или Попам убедят Тайния съвет да издаде харта за обвинение, то техният документ ще има предимство и безопасното преминаване ще бъде безполезно.
Ако наистина не отиваме в Дувър и не излизаме от града на изток покрай Олдгейт, тогава къде отиваме? иска да знае Бианка, загледана в блестящите монети. "Дали ще се издигнем на крилете на Барнторп като ангели?
Отиваме в Грейвсенд - казва той.
Бианка го поглежда озадачено. Грейвсенд е отделен от пътя към Съфолк от студената и бурна Темза, която все повече се разширява, докато тече към открито море.
И тогава тя си спомня една студена, мъглива априлска нощ преди три години. Двамата с Никълъс претърсваха уличките под Хайта в търсене на кръчма, където да се отбият. Бяха отишли в малкото градче, което се намира на изток от голямата кралска корабостроителница на крал Хенри в Уулуич, в търсене на свидетел на чудовищно престъпление. Тя си спомня тази нощ не само заради причината за посещението им, но и заради факта, че е мислела, че това ще бъде нощта, в която Николас - най-сетне - ще намери смелост да погребе духа на Елеонора и да легне с нея. Това, разбира се, не се беше случило. Беше твърде рано, осъзнаваше тя. Но докато спомените за онези часове се подреждат в съзнанието ѝ, тя се усмихва.
Мисля, че знам защо отиваме в Грейвсенд - казва тя, а кехлибарените ѝ очи блестят с палава светлина. "Отиваме да видим Портър Бел".
6
Никълъс е избрал идеалния ден за заминаване. Мъгливата зора отстъпва място на ясно синьо небе, което в южната си част е обточено с тънък бял облак. Денят има и други достойнства, освен простото време. В старата вяра това е празникът на Свети Йоан Кръстител. Но за банксидерите той е Денят на лятото, двадесет и четвърти юни. Снощи беше навечерието на Свети Йоан. В градината "Пайк" беше запален голям огън и миризмата на печено месо се носеше из нощния въздух доста след полунощ. В жадните хралупи с пълна сила се лееха настървено и лудо куче, настървено и драконово мляко. Онези, които местните наричат малцови червеи, бързо се освобождаваха от портмонетата си, когато затъваха в пиянска дрямка в някоя врата или под живия плет. През следващите месеци немалко момчета и момичета от Саутварк щяха да застанат нервно пред свещеника на входа на църквата "Свети Спасител". Бианка тъгуваше за последната си вечер в Саутуърк не само защото си тръгваше, но и заради печалбата, която можеше да реализира "Джакдаун", ако все още стоеше.
Двамата с Никълъс се бяха постарали да запазят ясна представа. На него му беше лесно; той все още пиеше само внимателно, след като изпадна в чистилище, когато Елинор почина. Блудството не е състояние, към което той има намерение да се върне. Що се отнася до Бианка, тя се ограничи с няколко чаши "Рениш" в "Турската глава", като внимаваше да седи с гръб към прозореца, за да не види как малко по-надолу по алеята се издига от пепелта скелетът на новия "Джакдау" и да не си изпусне нервите.
Тази сутрин голяма част от Банксайд все още е в легнало положение, хъркайки в пиянските си сънища. Тези, които вече са станали, се подготвят за продължаващите през деня празненства: още пиршества, пиене, танци. В Парижката градина е планирана здрава игра на футбол, макар че днес д-р Шелби няма да е наблизо, за да лекува счупени крайници, смачкани носове и изпочупени кокалчета.
Когато двамата с Бианка пристигат в конюшнята на Табард в ясната светлина на ранното утро, Том Прити вижда, че са оставили домашните си разправии зад гърба си. Те му помахат весело с ръка, докато излизат от конюшнята на Табард към пътя за Кент. Д-р Шелби си е казал думата с нея, мисли си кочияшът. Напомнил й е за съпружеското положение, отредено от Бога. Да се надяваме, че мирът ще продължи до Дувър.