Те карат с удобна скорост. Бързането само ще привлече вниманието. Докато карат по Кентиш Стрийт и навлизат в провинцията Съри отвъд, единственото движение, което срещат, са натоварените фермерски каруци, влизащи в града. Слънцето е изгряло, а лютичетата са осеяли полята като златни монети, разпръснати от небето. Никълъс разкопчава малко белия си платнен анцуг. По-скъпият, който беше купил за сватбата през август миналата година, е оставил в сандъка с дрехите си в квартирата в Парижката градина; няма смисъл да изглежда като прекрасна награда за кютек.
Никога не съм знаел, че можеш да яздиш като мъж - казва той, наблюдавайки как Бианка е избрала мъжко седло, закачила е роклята си и сега седи на коня си с увереност, която той намира за вълнуваща. Знае, че би трябвало да се скандализира, но по-скоро се наслаждава на начина, по който тя пренебрегва условностите.
В Падуа исках да участвам в ежегодните конни надбягвания - разказва му тя, а лицето ѝ се озарява от спомена. "Момчетата ми позволиха да тренирам с тях, но аз победих няколко от тях и те не ми позволиха да се състезавам. Казаха, че това е обида за благоприличието. А на мен ми харесва да нарушавам добрите нрави.
В "Сейнт Томас а Уотъринг" те минават покрай черните, гниещи останки на предателите и крадците, обесени на бесилото там и оставени като предупреждение за по-мъдрите хора. Това им напомня за това, от което бягат - цената на провала.
В Блекхийт оставят конете да утолят жаждата си от един поток, като се задържат, докато един превозвач и стадото му не се изгубят от погледа и пътят не стане празен. След това незабелязано се отклоняват от пътя за Кент и се отправят на североизток през пустошта към Уулвич, където новите галеони на кралския флот се издигат от дървените си колиби. Преди да стигнат до корабостроителницата, Никълъс възнамерява да се присъедини към източния път за Кентърбъри. Той смята, че ще могат да стигнат до Грейвсенд до вечерта.
Чувала съм, че това място е известно с престъпници и крадци - тревожно отбелязва Бианка, докато минават по утъпкан път между бреговете на злокобно бодлива горичка.
Никълъс се усмихва, като повдига капака на седлото, за да открие полирания дървен приклад на пистолета на колелото. "Това е пистолетът, който капитан Яксли от "Марион" ми даде, когато се върнах от Мароко. Вече съм го заредил с прах и сачми - казва той уверено. Ако видим пред нас пресечени местности, трябва само да взема гаечния ключ, да завъртя колелото, да заредя тигана, да наглася кучешкия зъб... и да дам огън.
Е, тогава, съпруже, това ме изпълва с най-голяма увереност - казва Бианка с окуражителна усмивка. "Стига да не ни нападнат в галоп.
Преценката на Николас се оказва правилна. В спокойния сумрак на лятната нощ те влизат в Грейвсенд. Градчето все още е сцена на веселие. На Хайта, чакълената ивица, която се влива в реката, тълпа от граждани пее в репертоар от неприлични песни, повечето от които включват анатомично невъзможни актове на съвкупление между папата, испанския крал и различни одушевени и неодушевени предмети. В таверната "Митре" е сключено нелеко примирие за Деня на лятото. Моряците от чуждестранните кораби, закотвени край Хайта, се държат настрана, свели глави, и мълчаливо се наслаждават на бирата си, за да не привлекат внимание към чуждите си езици. Останалите търговци са в бурно настроение. Пиячите се възползват максимално от деня; полето или реката, пещта или стругът скоро ще си върнат труда. Никълъс и Бианка внимателно си пробиват път през тълпата в чешмата. Преобърната лопата или неволно прекъснат лакът, който прекъсва хазартната игра, няма да се отрази добре тук: носят се достатъчно наточени стомани, за да се въоръжи дикобраз.
Никълъс оглежда лицата. Портиер Бел не е едър човек. Трудно би могъл да бъде забелязан. Когато го видяха тук за пръв път, Бианка си помисли, че гледа призрак. Третирането на Портър в Холандия от испанските му похитители и загубата на сина му от техните мускети го бяха превърнали в човешка обвивка, обвивка, наполовина потънала в пиене. Беше загубил втори син от убиец. Как ли трябва да изглежда сега?
Но Никълъс има чувството, че отмъщението може да е спасило Портър Бел - отмъщение, което той сам е измислил, макар че никога не е казвал на Бианка за това. И така, той търси лице с първия цвят на възраждането. И наистина, когато се обръща в отговор на дърпането на ръкава му, вижда, че надеждите му са основателни.