След няколко мига пинацеята започва да се движи, а килът ѝ издава звук на желязо върху чакъл от речното корито като стон на морско чудовище, което се опитва да се отърве от веригите си. Никълъс няма представа как Бел ги превежда през реката. Той не вижда нищо отвъд разтега на веслата, не чува нищо друго, освен как те се издигат и потъват. Самата река е безмълвна. Това е изтощителна работа; той никога не би помислил, че снажната фигура зад него, която му вика насърчително, е способна на това. Но в тялото на Портър Бел има твърдост, която не се забелязва на пръв поглед. Той е издържал испанска килия в Холандия. Болката, която сам е избрал, му е лесна за понасяне.
Бел тъкмо е обявил, че наближават северния бряг - макар че откъде знае, е загадка - когато пинасът се удря в нещо във водата. Един от конете започва да се паникьосва. Главата му се мята бясно и заплашва да изтръгне юздите от ръцете на Бианка. Огромните гърди започват да се повдигат, задните крака се огъват, широките черни очи се присвиват, ноздрите се разтварят. Конят е на ръба да се изправи. В следващия миг той ще се хвърли в реката. По-лошото е, мисли си Николас, че страхът ще се разпространи и върху съседа му и всички те ще бъдат премазани под размаханите копита. А Бианка е първата, която се изпречва на пътя на тоновете ужасена конска плът.
Той пуска веслата. Притиснат в неудобно приклякане между седене и стоене, той може само да гледа с ужас как конят започва да се надига.
И тогава всичко отново е спокойно. Конят се изправя на четири крака, зениците му вече не са с размерите на ангелски монети и хърка, сякаш хората са причината за цялата суматоха. Неговият спътник се връща към чесането на долната си устна по вълнолома на лодката.
И ето я съпругата му: стройна като едно от онези момчета, които играят женски роли в "Розата", успокояваща звяра с ласкава ръка на врата му. От ръкава на роклята си тя е извадила - с умението на уличен хитрец от Банксайд - стръкче лайка и го размахва под носа на коня.
"Още нещо, което си научила от младите жокеи в Падуа? Никълъс го пита, наполовина на шега, наполовина с умопомрачено възхищение.
Подготовка, съпруже - казва тя със сладка усмивка. "Конят е много подобен на човека. За тях трябва да се мисли предварително.
Когато северният бряг на реката се появява от мъглата - още един магически трик, мисли си той - Никълъс не може да не се запита дали това, което казва Саутварк за свръхестествените способности на жена му, все пак не е вярно.
Портиерът Бел ги е отвел на безопасно място за кацане, достатъчно далеч от крепостните стени на Тилбъри и фериботния кей, за да се промъкнат незабелязано в графство Есекс. Той им пожелава късмет и изчезва обратно в мъгливата река - един умален Харон, който е намерил начин да се върне от своя личен Хадес.
"Как да намерим пътя оттук? Бианка пита, когато звукът от ударите на веслата във водата затихва. "Едва виждам ръката си пред лицето си.
Николас обяснява плана си. Те ще поемат по пътя от Тилбъри до Челмсфорд, след това ще се включат в стария път за Мелтън и ще пресекат границата на Съфолк под Нейланд. Жребците на Табард са издръжливи животни, свикнали на дълги разстояния. Три дни, смята той, ако времето се задържи.
Но да тръгнеш от брега в бялата супа на ранното утро би било лудост - добавя той. Може би ще успеят да запазят златното петно на изгряващото слънце отдясно, докато се движат на север, но блатата на Тилбъри са опасни. Ако изгубиш пътя, ще се озовеш в множество вонящи поточета, които чакат да засмучат непредпазливите в тинята. По-добре е да изчакат мъглата да се разсее малко. Така че те впрягат конете и се настаняват да чакат.
И за кратко време мъглата започва да се разсейва, като дъх, останал във въздуха през студен ден. Николас се чуди дали това не е още едно от уменията на новата му съпруга, за което тя все още не му е казала.
В дългите сенки на вечерта Никълъс и Бианка се подслоняват под дървесната линия на Ботвулфовата гора в покрайнините на малкото селце Барнторп. Залязващото слънце огрява с мека златиста светлина къщите със сламени покриви и хамбарите за десятъка. Настъпва здрач на третия ден след пресичането на Темза, както Никълъс беше очаквал. Но той все още не е готов да съобщи за пристигането си.
Бианка знае защо той се колебае. Изчаква селяните да се приберат от полето; тогава няма да им се налага да лъжат, ако пристигнат хората от Тайния съвет, за да ги попитат дали са виждали някой си Никълъс Шелби, син на това село, издирван за напълно измисленото престъпление, че се е опитал да отрови кралицата им.