"Но аз трябва да направя нещо.
Ще съберем главите си, след като си починеш от пътуването - казва Роуз. "Сигурно си уморен.
Уморен съм да бъда съпруг без жена - казва Нед и взима Роуз в обятията си с такава лекота, сякаш тя е пълна с гъши пух - което в лоши дни според Бианка е по-близо до истината, отколкото би трябвало да бъде, особено в частта за главата. Той я носи към стълбите като награда.
Огладнял ли си, докато не сме се виждали, нали, Usband? - пита тя срамежливо.
Жаден - отвръща той и отваря устата си като голяма риба. "Тези слугини от Нонсуч са все кости и хрущяли".
Предполагам, че тогава ще ти трябва нещо, в което да се впиеш със зъби. Тя подръпва закачливо брадата му. Но сериозно - някой трябва да намери нещастника, който е издал господин Николас, иначе хубавата ти грива ще е сива като зима, преди той и госпожица Бианка да се върнат у дома.
Ще обърна най-голямо внимание на този въпрос - обеща Нед, докато се качваше по стълбите, - веднага след като претършувам добре килера.
Двамата испански войници, които напускат катедралата "Свети Йоан Богослов" в Ден Бош, очевидно са мъже с някаква слава. Това личи от качеството на ризниците и подплатените бричове, които носят, разрязани, за да се видят ивици от малинова коприна, и от сребърните дръжки на мечовете от фина толедска стомана на коланите им. Това личи и от високомерното пренебрежение, с което гледат отвисоко на бургазлии и техните жени. Те ги наричат с презрение "провинциалисти". Напълно лишени от жизнеността на испанците.
Вземете за пример онази селянка там - казва водачът им, малко набит кастилец на средна възраст, чийто излъскан нагръдник е изпуснат повече от малко, откакто за първи път е бил облечен в Ескориал в Мадрид, - онази, която гледа катедралата, сякаш никога преди не е виждала Божия дом. Признавам, че е по-комерен от повечето нидерландци, но само погледнете тази гримаса. Като си помисля, че сме пролели хубава испанска кръв, опитвайки се да спасим такива като нея от лутеранската ерес!
Познавам я, дон Антонио - казва спътникът му, капитанът на испанския гарнизон в града.
"Имал си я? Надявам се, че първо сте я измили.
"Милост, не! Свинарят не лежи със свинете си, нали?" - отговаря капитанът на гарнизона. "Тя проповядваше тук, на площада, докато отец Вермейрен не я спря.
"Проповядваше? Тя знае Библията си? Сигурно скитница като нея не може да чете.
"Тя се възмущаваше от такива като поляка Коперник и крещеше с пълен глас, че човекът няма право да се рови в плана на нашия Господ за космоса.
Е, поне тази нещастница познава ереста, когато я чуе - казва дон Антонио с искрен смях.
"Тя каза, че това служи само на Сатаната да ни заблуждава. Частите, които чух, звучаха много пронизително.
Кастилецът поклаща глава в почуда от начина, по който е попаднал сред варвари, а после забравя за девойката с дивите очи, сякаш е била само сянка и изобщо не е била жена.
Дон Антонио се смята за човек с нелошо положение. Той е добре образован, пътувал е много и е културен, особено в областта на изкуствата. Изпратен е в Ден Бош от австрийския ерцхерцог Ернст, който в момента се наслаждава на удоволствията в Антверпен след триумфалното си влизане начело на испанската армия в този град. А той има да мисли за по-важни неща от млада жена в износена рокля на бегиня, която се взира като обезумяла в катедрала.
Говорейки за Сатаната, дон Антонио - казва капитанът на гарнизона, сочейки с пръст в ръкавица назад през рамо, - човекът, който е нарисувал това нещо там... кой човек може да си представи такава поквара? Никоя испанска църква не би търпяла подобно богохулство и за миг. Ще го изгорим - и художника заедно с него: палитра, четки, масла, пигменти... всичко.
Брабантска храна и брабантско време - предлага дон Антонио. "Те разлагат ума. Не мога да разбера защо Негово превъзходителство ерцхерцогът иска да я има в колекцията си. Но това е един австриец за вас.
Ако висеше на моята стена, щеше да ми докара кошмари - казва капитанът на гарнизона. "Бих я сложил в най-дълбоката минна шахта или в сандък с тежести на дъното на морето.
Ах, но вие малко разбирате от изобразително изкуство, приятелю - казва дон Антонио. "А какво иска един ерцхерцог...
Двамата мъже стигат до мястото, където конярите чакат с конете си - андалуски жребци, всеки с леко огънат заден крак и подпрян на наведено копито, по всичко прилича на двойка отегчени придворни, които очакват кралска аудиенция.
Ще се върна след няколко дни, за да направя съответните постъпки пред църковните власти - казва кастилецът и подава предложеното стреме с крак, облечен в най-елегантната валенсианска кожа. "Но едно нещо ми е ясно. Независимо дали става дума за храната, за времето или за представите на един побъркан ум, ако сеньор Йеронимус ван Акен е прав в това, което е изобразил на онази картина, най-добре ще е да започнем да принасяме на Господ доста повече "Аве Мария", отколкото в момента.