7
На следващата сутрин във фермата на старшината Шелби цари мрачно настроение, което е в противоречие с радостта от предишната вечер. Казват се тихи сбогувания. Взема се отпуск и се разменят прегръдки. Проливат се сълзи, видими и тайни. Приготвя се каруца, която се впряга в спокойния стар съфолкски ударник, който извършва тежката работа в Барнторп, и е готова да откара Никълъс и Бианка в Уудбридж. От разговора с баща си снощи Никълъс знае, че там е закотвена холандска лодка за херинга. Но няма никаква сигурност, ако обявят влизането си в града, така че те ще останат в каруцата, скрити под чаршаф от катранен лен до последния практичен момент.
Конете, които доведохме - най-добре е да прикриеш марките им - казва Николас на баща си. Малко вероятно е търсач от Тайния съвет да познае знака на Табард, но по-добре да не рискуваме излишно.
Той прегръща членовете на семейството си за последен път и се качва на каруцата. Настанява се заедно с Бианка на твърдите дървени дъски и издърпва ленения лист върху тях. Чува приглушения глас на Джак, който подтиква ударника да продължи напред, усеща как колелата се завъртат и каруцата се залюлява. Не може да се насили да вдигне чаршафа и да погледне назад.
Безопасно е - обажда се Джак Шелби, докато спира стария суфолкски пунш на тясната уличка до таверната "Бел" в Уудбридж. "Няма никой наоколо.
Отхвърляйки покривалото, Никълъс и Бианка слизат от каруцата. Джак им помага да разтоварят торбите, които са свалили от конете на Табард. Не оставяй родителите ни да се чудят какво е станало с теб, братко - предупреждава Джак. Не като теб, когато... - Той спира и поглежда Бианка.
"Всичко е наред, Джак. Тя знае всичко за Елинор.
Джак кимва в знак на разбиране. "Да, ама не толкова дълго, а?
"Обещавам.
"Какво искаш да направя с конете?
'Следващия път, когато има стадо, което се кара в Лондон, нека някой да ги заведе в "Табард" в Саутуърк. Разгласи, че са намерени в Блекхийт. Той подава на Джак няколко полуангела. "Ето, това е за заплащане на труда. Може дори да получат награда от собственика.
Кратко, братско стискане на ръцете - безгрижие, скриващо болката - и каруцата се отдалечава по алеята към реката. Никълъс я наблюдава за миг, след което премята чантите през рамо, обвива пръстите на свободната си ръка с тези на Бианка и я повежда надолу към малкия кей в търсене на начин за бягство.
Под старата мелница са закотвени няколко английски коша за вълна и холандската рибарска лодка, за която бащата на Никълъс му е разказвал. Въздухът е натежал от гнилостната миризма на приливната кал. Устието на реката ехти от крясъците на чайките.
Капитанът се забелязва лесно: висок и слаб, с нос като на чапла. Когато върви, той също изглежда като такъв - сякаш се готви да издигне крило. Облечен е в мръсна кожена туника, изцапана с рибено масло. Наблюдава разтоварването на бъчвите от малкия бус за херинга.
Опитваме се да стигнем до Антверпен, Менеер - обяснява Николас на несъвършения си холандски. "Но ни трябва дискретност. Има един баща, който не одобрява брака. И ревнив брат.
Мъжът ги поглежда нагоре-надолу. Под острите черти на лицето си той изглежда приятелски настроен човек, може би с десетилетие по-възрастен от Николас. Той кимва в знак на съчувствие. Можете ли да платите?
Николас казва: "Можем да платим. Можете ли да ни дадете път?
"Ако нямате нищо против миризмата на херинга.
"Ще се примирим.
Аз съм Ян ван дер Молен - казва капитанът и подава ръка на Николас, за да я стисне. Тя е хлъзгава при допир. "Вие сте англичанин, а не холандец, да?
Никълъс признава, че е.
"Лутеран или католик?
"Има ли значение?
"Не за мен. Може би в Антверпен.
Николас се кани да му каже, че двамата с Бианка са готови да поемат риска, когато над реката се разнасят звуци от копита и звън на сбруя. Обръща глава и вижда как по кея се спуска отряд от десет конни оръженосци. На лицето на ван дер Молен се вижда внезапна преоценка на бъдещите му пътници. Очите му се присвиват и той се отдръпва, за да се отдалечи от тях.
Отрядът слиза на няколко метра от него. Сержантът с бронежилетка и пикейски шлем нарежда на двама от хората си да пазят конете, а останалите да се разпръснат по кея. Никълъс поглежда към мелницата, преценявайки шансовете си да се измъкне незабелязано. Още докато го прави, един от мъжете извиква: "Останете на мястото си, господине. Не се опитвай да попречиш на работата на кралицата.