Нед се опитва да не позволи на това осъзнаване да развали настроението му, докато се обръща да си тръгне от строителната площадка. Казва си, че трябва да мисли за деня, в който "Джакдау" отново ще отвори врати. Погълнат от мислите си, той забелязва мъжа, който наблюдава строителните работи отстрани на алеята, едва в мига преди да го изпрати. Човекът го гледа с ужас, както често правят хората, които са на път да се сблъскат с Нед Монктън.
Простете ми непредпазливостта, господине - казва Нед и протяга голям юмрук, за да стисне ръкава на мъжа и да го спре да се преобърне. "Не ви видях. Съжалявам.
За миг в очите на мъжа има объркване, нещо друго, с което Нед е свикнал всеки път, когато се извинява за своята несръчност.
Прекалено много мисли, недостатъчно глава - добавя той извинително. След това се отдръпва и за първи път поглежда към човека.
Сега Нед разбира защо не го е забелязал. Той е дребен човек и макар че дребен не означава непременно незначителен, в случая е точно такъв. Дрехата му е закърпена, чорапите му са от най-груба вълна, а главата му е плешива, с изключение на няколко кичура сива коса, които се подават напред от ушите му. Държи се в напрегнато очакване, сякаш наказанието е ежедневие. Човек, свикнал да му крещят, мисли си Нед.
Това ли е кръчмата "Джакдау"? - пита човекът, събирайки счупените парчета от смелостта си.
Да, това е - казва Нед, пуска ръкава му и се отдръпва още повече, за да не го плаши повече. Но както виждаш, ако искаш да изпиеш една чаша лудо куче, малко си прибързал.
Мъжът го дарява с болнава усмивка, за да покаже, че може да се шегува. А собственикът... е... Шелби - д-р Шелби... тук ли е?
Нещо в начина, по който мъжът говори, кара Нед да мисли, че не задава своя въпрос, а чужд. Бил е инструктиран.
"Кой иска да знае?
Никой, който има някакво значение - казва мъжът набързо. "Просто се чудех дали все още е на Банксайд.
"Заминал е за чужбина.
Внезапно в малките очички проблясва заместващ интерес. "Мога ли да попитам къде?
Нед си спомня какво му беше казала Роуз при завръщането му от Нонсуч, когато беше попитал същото: "Не бива да знаем това, Усбенд - в случай че графът на Есекс дойде да пита...
Но Нед е виждал повече от няколко търсачи на Тайния съвет и те не изглеждат като дребни, измъчени домашни прислужници. Той не намери за нужно да ми каже - отвърна той. Случайно имате ли нужда от лекарства?
"Лекарства?" - повтаря мъжът.
"Ако сте един от пациентите му, има един бръснар-хирург в "Сейнт Том", който се съгласи да го обслужва в негово отсъствие.
Сигурен ли сте, че д-р Шелби е в чужбина, а не в затвора? - попита несигурно мъжът.
Нед повдига една гъста червена вежда. "Защо мислите, че може да е в затвора?
Няма конкретна причина - казва мъжът, отново малко прекалено бързо за вкуса на Нед. След това, след едно съзерцателно смучене на зъбите, което изглежда инсценирано или има за цел да му даде време за размисъл, добавя: - Казвате "Сейнт Томас" - този бръснар-хирург, който преглежда пациентите на д-р Шелби?
Да - казва Нед. "Ако имате нужда.
"Да, той ще помогне, ако д-р Шелби не е тук.
След това, с промълвени благодарности, мъжът се обръща и забързва надолу по алеята, разкривайки, докато върви, две големи влажни петна на гърба на маркуча си.
Кога хората ще престанат да си мислят, че имам намерение да ги убия? пита се Нед с тъга. Беднякът се е насрал.
Той извиква на мъжа да спре, но това просто засилва темпото му - нещо друго, с което Нед Монктън е свикнал. Което малко го наранява. Защото единственото, което се опитваше да направи, беше да каже на непознатия, че болницата "Сейнт Том" се намира в съвсем противоположна посока.
Час по-късно, в скромна къщичка на хълма Сейнт Андрюс, недалеч на север от стълбите на река Блекфрайърс, някогашният велик анатом подлага слугата си - който се казва Дитуърт - на инквизиция, която всеки испански кардинал би одобрил.
Кажете ми още веднъж, сър - настоява сър Фулк Вейзи, - този груб човек, с когото говорихте, не знаеше ли къде се намира Шелби? Нищо?
"Не, господине. Кълна се в това. Той каза, че не е имал нищо друго, освен в чужбина.
"Сигурен ли сте, че не е бил изправен пред някой затвор в Банксайд? Вейси отново иска да знае.
"Не, сър. Обиколих всички: "Клинк", "Контра", "Маршалси", "Куинс Бенч"... никъде няма затворник на име Шелби.
Вейси се връща на мястото си до прозореца. Навън, на хълма Сейнт Андрюс, където се излиза на Темза Стрийт, лондончани бързат по работа. Нито един не хвърля поглед към съвсем обикновения дом на човека, който някога е заемал катедрата по анатомия във Факултета по медицина.