Бианка и отец Албани правят всичко възможно, за да успокоят ужасената млада жена в пропитата с кръв риза. Тя е престанала да крещи, но багрите на ръцете ѝ треперят, сякаш се е разболяла от тежък случай на парализа.
Когато става ясно, че испанецът е преминал отвъд земната помощ, Николас се отдалечава от двете тела. Обръща се към капитана и разтваря окървавените му ръце, като тъжно поклаща глава, за да покаже, че е направил всичко, което е могъл. "Невъзможно... lo siento", казва той със съжаление. Мъжът го поглежда, а гневът му само леко се смекчава.
Освободен от нуждата да се бори за пациента си, Николас вижда как в съзнанието му изниква картина на клането. Отец Вермейрен е убит мигновено, с внезапен удар на ножа между ребрата и в сърцето. Ударът трябва да е бил неочакван, мисли Никълъс, защото ръцете на свещеника не са окървавени, а по ръкавите на роклята му няма разкъсвания, които да показват, че се е опитал да се защити.
Мъртвият испанец изглежда е бил прерязан през гърлото - широка дъга от удар, който е разкъсал ларинкса и сънните артерии, също преди да е имал възможност да действа.
Капитанът на гарнизона отново започва да крещи. Бързо сменящите се изражения на тъмното му лице са лесни за разчитане, дори ако думите му - произнесени в странно висока тирада - са неразбираеми. Той иска да знае какво прави Николас тук, какво е видял, какъв отчет може да даде за убийствата. Но Никълъс няма какво повече да каже, дори и да разполагаше с езика.
Крясъците на мъжа утихват едва когато пристигат двама депутати от градското събрание, заможни мъже с гражданска тържественост, която дори два окървавени трупа в катедралата им не могат да разклатят. Те съпровождат Николас, Бианка и окървавеното, ужасено привидение в селската рокля по ехтящ каменен коридор до склад без прозорци. Това не е точно подземие, но със затворената зад тях желязна решетка, която служи за врата, може и да е такова. Слугинята отново започна да трепери. Бианка я успокоява, доколкото може.
Един от съветниците вдига нагоре лоена лампа, за да изучава лицето на Николас. Кой сте вие? - пита той на холандски. "Капитанът каза, че сте лекар, но аз никога не съм ви виждал преди.
На Николас му се струва, че от лъжата няма никаква полза. Поне не за самоличността си. "Аз съм англичанин. А това е съпругата ми. Той кимва към Бианка, която притиска прислужницата до гърдите си и гали заплетената ѝ коса като майка с дете, което се е събудило от кошмар. "Ние сме бежанци.
"А, вие сте двойката, която Менеер ван дер Молен ни доведе. Чували сме за вас - казва другият съветник, сякаш наблюдава някакво рядко природно явление. Той говори добър английски - търговец на вълна, свикнал да се занимава с еретиците отвъд тясното море, предполага Николас.
Той ви е казал? Никълъс се пита, чудейки се дали доверието му към собственика на рибарската лодка не е било погрешно.
"Не беше нужно. Нашата работа е да знаем какво се случва в нашия град. Защо дойдохте?
Избягахме от Англия, защото ме осъдиха като католик - казва Никълъс, като се придържа към историята, която двамата с Бианка са измислили. "Обвиниха един невинен стар лекар, когото познавах, че иска да отрови кралицата. Измъчваха го и го екзекутираха. Можеше и аз да съм следващият.
Бургерът кимва в знак на съчувствие. Той казва: "Бог ще ги накаже, когато е готов. Но изглежда, че по невнимание сте донесли със себе си част от злобата на еретиците.
"Какво имаш предвид? Николас пита.
"Протестантските бунтовници в северните щати - бих предположил, че те са отговорни за това". Той разглежда двата трупа с тъга. "Не за първи път изпращат убиец, за да убие виден испанец. Но да извършат светотатство в Божия дом и да убият невинен свещеник, докато го правят: за това ще бъдат прокълнати във вечния огън.
Можете ли да ни кажете какво се случи тук? - пита съветникът.
"Не съвсем. Не съм видял самото нападение - казва Николас. Хрумва му, че да се крие на сянка в малкия параклис може и да не изглежда като поведение на напълно невинен човек. "Просто разгледах прекрасната ви катедрала, докато жена ми беше на изповед".
Мъжът кимва. "Значи не можете да опишете убиеца?
"Не съвсем. Един мъж се промъкна покрай мен, но не успях да го разгледам много добре. После чух как това бедно момиче крещи. Що се отнася до останалото, ами, свещеникът явно беше мъртъв. Направих всичко възможно, за да спася другия джентълмен...