За тези, които са научили за нея, а Бианка е направила всичко възможно да се увери, че те са малко, единственото нещо, което може да повдигне съмнителна вежда, е нейната вяра. В кралство, чиято настояща кралица все още е под присъдата на папата за отлъчване от църквата и чиято бивша владетелка, кървавата Мери, е изгорила триста протестантски мъченици преди собственото си отпътуване в заслужения ад, католицизмът на Бианка Мертън може да се разглежда с подозрение. Сега вече не толкова, разбира се. Не и откакто е купила таверната "Джакдау" с парите, оставени й от баща й. Малко са ересите, които един банкер няма да прости, ако цената на бирата му е конкурентна. И освен това трудно бихте намерили човек, който да няма нещо в килера си, което не би искал да сподели със света от другата страна на Лондонския мост.
Единственото нещо, за което всички са единодушни, е, че не могат да се накарат да се обърнат към тази симпатична млада жена с интересно минало с новото ѝ, омъжено име. Тя е дошла при тях като госпожица Мертън и те все още я възприемат като госпожица Мертън, независимо от щастието си от сватбата. Добрата съпруга Шелби просто не им подхожда.
Когато настойката с маслото е готова, Бианка я добавя към останалите лекарства, които е приготвила за утрешните ранни клиенти. Тя заключва магазина си и излиза на топлия летен въздух. Изминава краткото разстояние до приятното жилище, което двамата с Николас наемат близо до реката край Парижката градина. По пътя минава покрай мястото, където векове наред се е издигала нейната кръчма "Джакдаун" - до онази лятна нощ миналата година, когато следите на хаоса, причинен от връзката на новия ѝ съпруг със сър Робърт Сесил, довеждат до нейното изгаряне и до нейната собствена близка смърт. Възстановявайки се в блясъка на двореца Нонсуч, дом на приятеля на Никълъс, Джон Лъмли, тя често се питаше как ли ще се почувства, когато отново погледне руините на мястото, което беше купила с наследството на баща си, когато пристигна в Лондон от предишния си живот в Падуа. Подозираше, че това ще разбие сърцето ѝ, въпреки че Никълъс, след завръщането си от варварския бряг, разполагаше със средствата да го възстанови. За нейна изненада тя бе отхвърлила почернелия скелет с вдигане на рамене. Новото начало, бе осъзнала тя, вече не беше нещо ново за нея. Трябваше да ги приеме, а не да се страхува от тях.
Тя спря, за да огледа работата. Наблюдава прясно издяланите дъбови стълбове, забити в обгорелите основи, рамката, върху която ще се издигне новият Jackdaw, и проверява дали зидарите са поставили първите няколко реда тухли направо. Не прекалено праволинейно; Джакдау никога не е бил за симетрия - това е било част от чара му. Съобщавайки на бригадира, отговарящ за реконструкцията, че е доволна, тя продължава към Парижката градина.
Пристигайки в квартирата, тя намира две бележки, оставени за нея. Първата е от самия Николас - любовта им все още е достатъчно свежа, за да си оставят един на друг billets-doux. Тя я прочита, научава, че той очаква да се върне от "Сейнт Том" към пет часа, и я прибира в деколтето на роклята си, където си представя, че усещането ѝ върху кожата ѝ е вместо топлината на докосването му.
Втората бележка е от Роуз Монктън.
Госпожица Лунен лъч, както Бианка не обича да нарича своята приятелка и бивша прислужница, се е върнала в Банксайд, за да ѝ помага, докато се възстановява "Джакдаун". Бележката я уведомява, че Роуз е отишла от другата страна на моста, за да посети един вносител на подправки в Пети Уелс, за когото Бианка знае, че е рядкост сред търговците на Темзайд - честен човек. Твърде много от тях в наши дни не се свенят да подсилват стоката си с жълъди на прах и други фалшиви прахове. Този човек редовно работи с колегите си във Венеция, посредници в търговията от Леванта и Азия. Той е полезен канал за писмата на Бианка до братовчед ѝ в Падуа, Бруно Барани. Всичко, което струва, е постоянният й обичай и безплатното лекарство за хермикрания на търговеца. Тя проверява дали Роза е взела със себе си последното си писмо, защото Роза е склонна да забрави собственото си име, ако вятърът внезапно промени посоката си. Тя има.
От последното й писмо досега има много неща за разказване на Бруно - повечето от тях е невъзможно да бъдат поместени в писмо. Така че Бианка се ограничи с разказ за всекидневния живот в Банксайд и за негов по-голям интерес - защото Бруно обича да слуша за странни явления - спомена за милостиво кратката нова епидемия от чума през пролетта; за голямата буря в края на март, която изпочупи толкова много дървета и отнесе толкова много покриви; и за страшните дъждове и бури в началото на април. Преди да завърши с обичайния израз на семейна преданост и да повери Бруно на милосърдната Божия закрила, в последните си думи тя засегна въпроса, който беше най-близък до сърцето ѝ: все още няма признаци на очакваната от нас щедрост...