Бруно знае, че дължи много на Никълъс Шелби. Без уменията на англичанина той никога нямаше да преживее тайното си посещение в Лондон при Негово Високопреосвещенство кардинал Фиорци. Той носи белезите и до днес. Понякога думите му идват малко бавно. От време на време все още страда от главоболие, за което падуанският аптекар, на когото се доверява, му предписва различни лекарства, включително прах, направен от ново растение, което едва наскоро е пристигнало в търговските магазини във Венеция - от Китай, както се казва, макар че това може да е само за да се повиши цената - ревен. В крайна сметка, смята той, тези дребни изпитания са слаба напитка на фона на реалната възможност да умре в еретическа страна.
Бруно отново се наслаждава на писмото, целува го и го прибира в чантата си. Ще минат месеци, преди да получи друго. Междувременно може да се случи много - за добро или за лошо. Той таи дълбока надежда, че когато то дойде, ще донесе вест за благополучно родено дете. Усмихва се, като си спомня какво му беше казала тринадесетгодишната Бианка, съвсем сериозно, след като се беше възстановила от период на религиозен възторг. "Няма да раждам синове, за да се възхищава някой мъж. Няма да прекарам остатъка от живота си в шиене и дебелеене, докато той се разхожда по кръчмите и публичните домове. Няма да го направя!
Тогава в манастирите на Санта София? - предложи той.
"Ти глупак ли си, Бруно?" - каза тя и го погледна с котешките си кехлибарени очи. "Наистина ли ме виждаш в живот, изпълнен с молитви и съзерцание?
"Но миналия месец ти говореше само за това.
'Това беше само заради едно момче, което бях видяла да излиза от семинарията. Сега вече съм променил мнението си. Вместо това ще стана професор по медицина в Палацо Бо.
Това го казахте, когато бяхте на осем години, след като решихте да не се омъжвате за кардинал Фиорци - засмя се той и веднага съжали за веселието си, когато челюстта ѝ се втвърди с решителността на убиец. "Освен това това е невъзможно. Ти си момиче.
"Невъзможно - защо? В Болоня Доротея Бука е заемала тази длъжност преди почти двеста години.
'Да, но всички болонци имат блатен вятър в мозъците си. Това ги прави прибързани.
"Синьор Барани... Синьор Барани.... Къде е падуанът?
Звукът на някой, който вика името му, изважда Бруно от размислите му. Поглежда през двора и вижда как добре облечен мъж преглежда петиционерите от половината на големите каменни стъпала.
Подобно на много гениални италианци, на пръв поглед Антонио Сантучи изглежда като обикновен работник в рокля на богаташ. Ако махнете скъпата дреха, може да очаквате, че ще откриете Майстора на сферите на херцог Фердинандо Медичи на стълба да полага керемиди или да върти ос на крачен струг. Бруно се чуди дали Бог не изисква от вас първо да покажете занаятчийски способности с длето, чук, трион или четка, преди да сметне за нужно да излее гениалната част в калъпа.
Хиляди извинения, че ви накарах да чакате, синьор Барани - казва Сантучи, когато се срещат в подножието на стълбището.
Сантучи е нисък човек, само с четири пръста по-висок от Бруно. Има рамене на боксьор, но ръцете му са леки и подвижни като на художник, пръстите са почти женски изящни. Бруно го поставя в средата на четиридесетте, макар че гъстата черна брада го кара да изглежда по-възрастен. Ако е от скромен произход - както подозира Бруно, - то поръчките от двора на Медичите и Филип Испански придават на погледа му превъзходство, което може да се сравни с това на Микеланджело или Брунелески. Или пък може би презрението идва с млякото от цицката на флорентинската майка. Така или иначе, Бруно прави величествено прегъване на коленете, за да покаже, че макар и Спокойната република да не е такава сила, каквато е била някога, Венеция - и придружаващата я луна Падуа - все още помнят своите маниери.
Вярвам, че пътуването е било безпроблемно - казва Сантучи и се покланя още по-дълбоко. "Чух, че във Венето все още има разбойници.
Преди известно време ги изгонихме - казва Бруно и се усмихва дипломатично. Заедно с техните братовчеди, флорентинците. "И да, благодаря, пътуването беше добро - макар че пътят през Фиезоле беше изненадващо неподдържан за такова благоденстващо място.
"Секретарят ми каза, че сте тук по поръчка на самия дож на Венеция. Разбирам, че искате да обсъдите космологичната сфера, която построих за Негово височество херцог Фердинандо Медичи. Сантучи вдига странно вежди. "Вие сте човек на новата наука, може би? Астроном или математик?