Дали върви с такава решителност, защото бърза да пристигне - пита Николас, изразявайки въпроса, който често си е задавал, откакто са напуснали Ден Бош, - или защото се опитва да избяга?
Това е загадка, която и двамата все още не са разрешили.
Тя може да е мълчалива, без съмнение мрачна и набожна, но когато влизат в Реймс, Хела се оказва безценна. Благодарение на това, че френският език е само едно от постиженията ѝ, тя им намира добри квартири и дори договаря справедлива цена - немалко постижение в град, в който да кажеш на някого, че си поклонник, удвоява цената на всичко.
Стаята, която им намира, се намира над ресторант. В нея има три сламени матрака, всеки с прясно измит чаршаф, бродиран с образи на светци, които да вдъхновяват уморения поклонник. Има нощно гърне, дискретно скрито зад също толкова украсена закачалка. Могат да го изпразнят сами - безплатно - на поляната зад къщата или да платят су на бабата на собственика, за да го изхвърли вместо тях. Когато щорите са открехнати, от прозореца се открива прекрасна гледка през оживения площад към голямата катедрала "Нотр Дам дьо Реймс".
Трябва да принеса сърцето си в жертва на Господ - обявява Хела, като се взира възторжено в двете затъпени кули и галерията от каменни крале, които гледат хората долу с възвишеност, каквато само френските монарси могат да сътворят.
Не се съмнявам, че Той ще го очаква - промълвява Бианка, когато вратата се затваря и оставя нея и Николас сами. "Не си му дал и миг почивка, откакто напуснахме Ден Бош".
Знаейки, че пътуването им по Via Francigena ще бъде дълго и изпълнено с опасности, Николас решава, че би било разумно да потърси съвет. Той знае точно къде да го намери, въпреки че никога преди не е посещавал Реймс - в местния офис на Английския колеж в Дуай. Само стъпването на това място може да се счита за държавна измяна. Семинарията обучава английски католически свещеници, които да проникват в родината им и да разпространяват папистката ерес. Робърт Сесил ще очаква от него да запомни лица и имена. На следващата сутрин, следвайки указанията, които му дава собственикът на хостела, той и Бианка се отправят на кратка разходка до базиликата Сен Реми.
Въздухът в манастирите е натежал от аромата на диви цветя и шумоленето на летните насекоми по време на молитвите им. След кратко изчакване тишината се нарушава от мекото пляскане на кожа от сандали по камъните. Към тях се приближава един дребен, рошав момък с тонзура, който се движи като буйно кученце.
Отец Реджиналд Пийчъм - обявява той. "Колко е приятно да се запознаем. Английските поклонници са рядкост в наши дни. Вярно ли е? Наистина ли преследването на вярващите е толкова лошо, колкото чуваме?
През юни екзекутираха лекаря на кралицата - разказва Никълъс, като решава малко неудобно, че смъртта на Лопес е най-подходящото средство да се установи неговата надеждност. "Тогава решихме, че не можем повече да търпим там.
Отец Пийчъм кимва с глава в знак на съчувствие и за момент хвърля сянка върху иначе светлия си характер. Разбира се, ще направя всичко по силите си, за да ви помогна. Не бихме искали да направите погрешен завой и да се озовете в Москва или Константинопол, нали? Той хвърля лъч към Бианка. "Изгубени души и всичко останало.
Доволен от малката си шега, отец Пийчъм тръгва да обикаля манастирите, като се движи с радостни стъпки и пляска с месестите си ръце, когато усмивката не е достатъчна. От време на време той прекъсва монолога си от напътствия, предупреждения и общи съвети, за да помирише цветята. Колкото и да се опитва, Никълъс не може да види никъде в човека и най-малката следа от съблазнителен агент на Антихриста. Но точно така биха го възприели Робърт Сесил и Тайният съвет. Без да се замислят, те биха изпратили това малко пакетче добродушно благочестие на ешафода.
От Реймс, обяснява отец Пийчъм, те ще продължат по пътя към абатството Клерво, източно от Троа, а след това към Безансон на река Дубс. Оттам ще се изкачат до хълмовете и горите, преди да се спуснат отново до брега на Женевското езеро в Монтрьо. Най-голямото предизвикателство ще бъде проходът Сен Бернар през планините - толкова високо, колкото летят птиците, казва отец Пийчъм. Оттам те ще се спуснат в долината на река По. Предупреждава, че умората и мазолите ще са най-малкото, което ще се случи. Двеста левги до Свети Петър - около осемстотин мили. Там ще има разбойници и крадци, вълци и мечки; високи планини, където слабите могат да се спънат или да паднат, където дори здравите могат да бъдат пречупени. Но най-лошото от всичко - казва отец Пийчъм с внезапна широка усмивка - е, че може да има и други поклонници, които да се окажат досадни спътници. Ние вече имаме един такъв - иска да каже Бианка. Но тя запазва съвета си.