"Тогава не сте ли послушен на Бога, д-р Шелби?
"Не съм сигурен, че трябва да съм послушен, не и когато молитвите понякога не успяват да излекуват пациентите ми, госпожо Хела. Те не спасиха първата ми съпруга и детето, което тя носеше, както не спасиха и физиката, която научих от Гален, Хипократ и другите древни. Ето защо, тъй като съм с донякъде противоположна нагласа, трябва да се запитам защо е така".
"И чуваш ли отговор?
"Ако има такъв, вярвам, че той ще бъде намерен чрез възприемане на практиките на новата наука, а не чрез по-силни молитви или по-точен хороскоп.
Лицето ѝ потъмнява. Тя казва, сякаш за да го предупреди: "В крайна сметка отговорът ще бъде един и същ и за двама ни.
Той почти вижда как в очите ѝ танцуват образите от картината на Ден Бош. Набързо сменя темата. "Все още имаме да научаваме много за вас, госпожо Хела. Млада прислужница, която казва, че е учила в Лайденския университет, говори пет езика и може да говори за трудовете на Коперник - всяко едно от тези постижения би ви направило рядкост в този свят.
Казах ви, че Бог е дал на семейството ми необичайни дарби.
"Всички? Това е щедрост от Негова страна.
"Моля ви, не ми се смейте.
Простете ми, не исках да го правя - казва той и се оцветява.
'Най-много от щедростта му получи Хани, моята сестра. Тя беше далеч по-умна.
А Хани е мъртва? - казва той, като заобикаля темата на пръсти, колкото може по-нежно.
"Всички те са мъртви. Бреда е мъртва.
За миг той се замисля дали Бреда не е друга сестра. После си спомня името. То е част от мрачна литания, която е научил наизуст през лятото, когато е бил лекар на английска рота пистолеристи, служещи в холандската протестантска армия: Антверпен... Наарден... Харлем... Бреда: всеки един от тях би могъл да се превърне в паметник на безумната жестокост на испанските войски, когато се изплъзнат от каишката. Бреда беше най-малко окървавена - само около шестстотин души от населението бяха убити. В останалите месарските сметки можеха да се броят на хиляди. Сега той разбира защо Хела Маас води разговори с мъртвия си брат или сестра.
Загубихте цялото си семейство в Бреда?
"Почти всички. Хани, баща ми, един от двамата ми братя... Майка ми вече си беше отишла преди тях - давайки ми живот. Поне на нея й беше спестено това, което се случи по-късно.
Той й подарява мълчание и изчаква, докато тя реши какво да прави с него. За негова изненада Хела решава да разкрие повече.
"В деня на клането бях с моя брат близнак Рубен. Бяхме при един учен свещеник, който преподаваше математика - баща ми искаше момичетата му да учат така, както учат момчетата, затова ми плати да уча при този човек. Спомням си го добре. Рубен беше ужасен в математиката, но свещеникът беше доволен колко лесно успях да разбера това, на което ме учеше. После чухме викове, крясъци. Свещеникът се беше скрил, но за късмет къщата му беше една от малкото пощадени. Винаги съм съжалявал, че това не се е случило. Искаше ми се също така Бог да не беше дал на Хани и на мен такива дарби, да бях като другите момичета - доволна да шия, доволна да порасна и да се омъжа, да бъда съпруга; тогава щях да бъда със семейството си, когато дойдоха испанците. Щяхме да сме заедно.
Николас поклаща глава в знак на съчувствие. Подобна история не му е чужда. Преди три години в "Митре" в Грейвсенд двамата с Бианка бяха слушали разказа на Портър Бел за това как той също е оцелял при испанската ярост в Наарден. Как е възможно, чуди се той, същата вяра да гори толкова ярко в сърцето на отец Пийчъм, колкото и в това на испански войник, разпален от пиене и омраза към еретиците? Прилагайки наблюдателността на новата наука, той би казал, че вината трябва да е в човека, а не във вярата.
Той слуша на сянка под дървото как Хела му разказва как тя и брат ѝ, останали сами и сираци, са потърсили подслон. "Рубен ме помоли да го последвам в протестантските бунтовнически държави. Той не искаше да допусне, че Бог може да е католик, като испанците, които бяха убили семейството ни. Не исках да тръгна с него. Не исках да напускам мястото, където всички бяхме толкова щастливи. Бях твърде млада за манастира, а и след като баща ми беше мъртъв, нямах зестра, която да платя за приемането ми. Затова свещеникът ми намери убежище при бегините - орден на благочестиви жени, които живеят заедно, но не са дали обети и не са встъпили в свещен сан".
Какво стана с Рубен?
"Той остана в бунтовническите провинции. След това не съм го виждал повече от един-два пъти. Той стана свещеник, но това беше много по-късно.