Бегините, обяснява тя, бързо открили, че са взели дете с необичайни способности. В рамките на няколко месеца епископът на Антверпен обявява Хела за рядко срещана сред своя пол, ако не и за невиждана. С помощта на математическия свещеник тя продължава обучението си. Тя процъфтява. На петнайсет години стигнала пеша до Лайден, на двайсет и повече левги, за да помоли професорите от тамошния университет да я приемат. Те й поставиха тестове - всеки по-труден от предишния - за да й покажат колко самонадеяна е, че може да влезе в мъжкия свят на науката. За тяхно учудване Хела издържа всички.
В продължение на осем години професорите ѝ позволяват да остане в университета, като се отнасят с нея така, сякаш е отчасти слугиня, отчасти любопитна. Някои от тях дори я обучавали, макар и винаги тайно. Желязната ѝ набожност я предпазваше от малцината, които смятаха, че тя може да има други дарби, които да използват.
До двадесет и една годишна възраст Хела можеше да говори пет езика, да прави хороскопи и да решава всякакви сложни математически задачи, които пожелаеха да ѝ поставят. Затова, когато попитала дали може да се дипломира, я изгонили.
Докато Никълъс слуша, той си мисли как Бианка му е разказвала за желанието си да учи в медицинското училище в Падуа и как професорите там са ѝ се присмивали. Той не може да не си помисли, че Хела сега можеше да е по-малко притеснена млада жена, ако беше направила това, което Бианка е направила: да им завие нос, да замине за друга страна и да си купи кръчма. Но тази мисъл не стига, за да се укори за лекомислието си. Тази млада жена е познала само страдания. Не му отива да го омаловажава, мисли си той.
Какво се надявахте да направи отец Вермейрен, когато отидохте при него? - пита той.
"Исках да го убедя да изгори картината. Най-малкото исках да му попреча да я даде на испанците".
"Да я изгори - защо?
"Защото славата ѝ се разпространяваше. Когато се върнах в Антверпен, дори бегинците там знаеха за нея. Ако напуснеше Ден Бош, можеше да се направят копия. Не след дълго целият свят можеше да узнае какво съдържа.
"Това толкова ли е лошо?
"Лошо? Разбира се, че е лошо. То показва какво ни очаква на нас, грешните, а да знаеш това е опасно. Ако хората разберат, че след смъртта няма нищо друго освен вечни мъки, помислете за злините, които със сигурност ще последват. Защо който и да е мъж или жена би живял благочестив живот? Ще има убийства и греховност, които ще направят случилото се в Бреда да изглежда незначително. Кой би се подчинил на своя господар, на своя принц, дори на Светия отец, ако знаеше, че обещанието за Божията милост е лъжа, че повечето от нас накрая ще се сблъскат само с вечни страдания?
"Но тази картина е била само видение на един човек. А и не всяко знание е лошо, разбира се.
Хела обмисля това мълчаливо, а сенките от края на гората хвърлят лицето ѝ в мрак, така че Николас не може да види какво има в очите ѝ. Но той усеща страха в нея, сякаш е обвил с ръка смъртно ранена птица.
Понякога, д-р Шелби - казва тя, - когато разопаковаш подаръка, откриваш, че той изобщо не е подарък, а проклятие.
Абатството Клерво е обширен комплекс от сгради, разположен край река Оуб и защитен от гъсто залесени хълмове. На Никола му се струва, че е извънредно спокойно. Той чува как кокошките се карат някъде в градината, но не чува нито един човешки глас. И тогава камбаната на параклиса започва да звъни и отеква в долината. Звучи му като силен сърдечен ритъм на пациент, който току-що е оживял.
От векове Клерво приютява поклонниците по Виа Франсиджена. Има къщи за гости, общежитие за самотни мъже, друго за неомъжени жени. Има кухни, в които се приготвя питателна храна от фермата на абатството, и - срещу заплащане - монаси, които умеят да обработват кожи, за да възстановят обувките и ботушите, износени от дългите часове по пътя. Има дори пасище, където Сесил, Есекс, Кок и Попхем могат да пасат. Никълъс изпитва лукаво удоволствие от мисълта, че четирима толкова решителни протестанти се хранят със сочен католически фураж.
Същата вечер, когато лятна буря се стоварва върху нежните бели стени на Клерво, Никълъс изиграва ролята на поклонник докрай. Той се присъединява към Бианка и Хела на месата. Подобно на изследовател, който стъпва на чужд бряг, той се взира учудено наоколо, като се опитва да поддържа представата, че е правил това хиляди пъти преди. Взимайки пример от Бианка, той прави всичко възможно да изглежда опитен. Ако всичко, което е научил от детството, е вярно, би трябвало да усеща как огнената ръка на проклятието хваща душата му. По право би трябвало да изпитва отвращение от добре познатите ексцесии и корупция на папските свещеници. Но той не усеща нищо, с изключение на едно повдигане на духа, докато слуша Kyrie eleison и Sanctus. Мисли си, че е съмняващ се протестант, който се преструва на католик. Не съм сигурен какъв съм - мисля, че може би съм еретик към някоя от двете религии... Чуди се какво ще прави, когато се върне в Англия. Той не може да има бъдеще като лекар на кралицата, не и когато е слушал месата, отслужена от свещеник, чиято вяра я обявява за Антихрист и призовава за нейното сваляне. И каква полза ще има Робърт Сесил от един интелигент, който вече не вижда врага като враг?