Пазачът отваря уста, за да протестира срещу внезапното нахлуване на Нед. Бързо я затваря отново, докато проумява истинския размер на натрапника. Връща се на мястото си, без да каже нито дума.
Нед е почти сигурен, че човекът с кана го е видял. Но когато се вглежда отново, вижда, че тежкият товар на мъжа го принуждава да върви с глава под ъгъл, което ограничава гледката му. Нед обръща лицето си към кожите, окачени на стената, и изчаква приятелят да мине. Когато се уверява, че е безопасно да се движи, той промърморва извинение на продавача на торбички и се измъква във Водната алея.
Момъкът с буркана е на около двайсет метра напред. Той върви сковано под тежестта си. Нед се отдръпва. Знае, че ако наградата му само премести тежкия буркан на рамото си, може да бъде видян.
Следвайки го по посока на водните стълби на Блекфрайърс, Нед вижда как мъжът завива наляво в тясната уличка, свързваща Уотър Лейн с хълма Сейнт Андрюс. Той се отдръпва, като се осмелява да влезе едва когато е сигурен, че брегът е чист. Стигайки до края на вече празната пресечка, той поглежда надясно към реката. Не вижда и следа от флумастерния връх на каменния буркан, който се поклаща над останалите глави. Той поглежда наляво, нагоре по хълма Сейнт Андрюс. След миг отново вижда човека. Нед възобновява тихото си преследване.
Знае, че изпъква като играеща мечка. Ако мъжът го забележи, единствената му надежда е да го хване, преди да изпусне буркана и да избяга. А счупеният буркан, който разсипва съдържанието си по улицата и около краката на всички, ще бъде ефективна преграда дори за толкова здрави крака като тези на Нед Монктън.
След едва стотина метра мъжът спира пред тясна, незабележителна дървена къща в редица от пет, разположени между църквата "Свети Андрей от гардероба" и Картър Лейн. Нед пристъпва енергично в сянката на навеса на отсрещната сграда. Няма на какво друго да разчита за прикритие, освен на преминаващите хора. Иска му се поне веднъж да е наполовина човек, какъвто Бог е решил да го направи, и забелязва как човекът вдига буркана в по-удобно положение, а със свободната си ръка бърка в джоба на жартиера си за ключ. Покрай него минава каруца, натоварена с тръстика. Когато тя отминава, мъжът с буркана изчезва вътре.
С разтуптяно сърце Нед Монктън внимателно проучва алеята, за да може да открие правилната къща, когато се върне. След това се връща при Висящия меч.
Когато влиза вътре, получава реакцията, с която е свикнал винаги, когато влезе в непозната кръчма: някои клиенти отвръщат набързо поглед, а други - вижда го в очите им - преценяват шансовете да се прочуят като убиец на великани.
Преди малко тук имаше един плешив момък - мисля, че му продадохте един флаг - казва той колкото може по-спокойно на младия чешмаджия, който се взира в обема му със зле прикрит страх. След това се сеща за първото нещо, което му хрумва: "Имам съобщение за него, но не знам името му.
Момчето от чешмата - твърде уплашено от огненото лице, което го гледаше, за да се чуди защо някой ти казва да предадеш съобщение, но не ти казва името на получателя - казва: "Говориш за господин Дитоуърт? За него ли е съобщението или за господаря му?
"За неговия господар? Нед казва, усещайки, че завесата се вдига.
Да, сър Фулк Вейзи - казва момчето от чешмата, набирайки малко смелост, сега, когато изглежда, че този новодошъл не планира да смаже живота му с една огромна ръка. Но ако търсите физика, бих отнесъл посланието ви другаде. Никой тук не би се доверил на този мошеник да излекува и една филия със сланина".
Вейси... Вейси? - казва Роуз и вдига поглед. Тя е прекарала отсъствието на Нед в проверка на сметките за възстановяването на "Джакдаун". Не беше ли той онзи професор по анатомия, с когото майстор Никълъс се сби преди няколко години?
Същият - казва й Нед, разкопчавайки обувките си. Той усеща миризмата на задушена яхния в огнището. Какъв късмет да имаш такава жена, мисли си той. Не може да има много съпрузи в Банксайд, чиито жени могат да готвят и да четат. Чуди се дали да се осмели да я помоли да го научи как да разбира всички неразбираеми драсканици по изложените пред нея документи. Това беше годината, в която имахме всички тези убийства - добавя той. Спомням си, че майстор Николас ми каза, че е учил при Вейзи - че Вейзи е загубил мястото си в колежа на лекарите, защото не е видял следите от нечестна игра по телата, както Николас. А имаше и скандал с жена му. От това, което ми разказаха във Висящия меч, се вижда, че Вейси е бил сведен до малко по-добър от лекар по едра шарка".
"И смяташ, че той е авторът на фалшивите писма?
"Защо иначе щеше да изпрати малкия си задник тук, за да види какво се е случило с майстор Николас? Струва ми се, че Вейзи най-накрая е решил да си отмъсти за падението си.