Но как можеш да си сигурен?
"Ще трябва да го попитам, нали?
За Нед Монктън Роуз винаги е блестяла с буколическа светлина. Ако зелените поля и хълмовете, окъпани в слънчева светлина, могат да станат плът, лицето на съпругата му е точно този модел. Но сега, когато я гледа с гордост, той вижда как топлината се изчерпва и нахлува страх.
О, Нед, бъди внимателен - казва тя и протяга ръка към него. "Вейси може и да е паднал, но все още е сър - рицар. Рицарите не се радват, когато такива като нас ги викат. Не искам детето ни да познава баща си само от това, което трябва да му кажа - след като е бил "разгневен".
Не се страхувай за това, съпруга - успокоително каза Нед, докато обгръщаше ръката на жена си с огромните си пръсти. "Новият Нед Монктън ще бъде този, който ще пита, а не старият".
Безансон се намира в подножието на планината Юра, в периферията на дългите сенки, хвърляни от Алпите. Замъкът му, разположен високо на стръмен хълм в гористия завой на река Дубс, пази пътя от Франция към протестантските швейцарски кантони. Според жителите му владетелят на Безансон е френски, швейцарски, испански или бургундски, в зависимост от сезона. В града има повече часовникари, отколкото където и да било другаде във Франция. Точното отброяване на часовете може да се окаже мъдро, ако се разчуе за армия, която се готви за поход.
Денят на Ламас, първият ден на август, е и Хела Маас чака Николас и Бианка на градската порта. Тя е тръгнала напред, изпреварвайки мулетата, и изглежда като победителка в спринт, с ръце на хълбоците, дишайки дълбоко, а лицето ѝ е обсипано с прашна пот. Но тя се оказва полезен ориентир, защото до този момент Николас се чувства толкова отдалечен от всичко познато, че се е убедил, че е въпрос на време двамата с Бианка да се изгубят безнадеждно сред пухкавите хълмове, да бъдат изядени от мечки или убити от разбойници. Единствено Хела изглежда сигурна за маршрута. Като се има предвид, че никой от тях не е минавал по него преди, той отдава това или на сляпа вяра, или на заблуждаваща самоувереност.
Погрижил се е да не я притиска повече за историята на семейството ѝ. И тя реши да не я доразвива. Знае само, че свирепата ѝ набожност и нуждата ѝ да предупреждава всеки срещнат за това, което според нея го очаква, е твърдата краста на възрастните, която се е образувала върху раните от детството. Той смята, че това й е дало душа, която никакво съчувствие не може да смекчи, и я е обрекло на живот в студена, самоналожена самота.
Но ако я погледнете сега, не бихте си го помислили. Освобождаващата дисциплина на похода сякаш подхожда на желязната ѝ решителност. Бледата ѝ кожа вече е изгоряла от слънцето. Тъмната ѝ коса, някога отрязана, сега виси по бузите ѝ на тъмна, накъсана коса. Тя би била красавица, мисли си той, ако не беше фактът, че смехът сякаш е избликнал от нея. Но кой със сърце би могъл да я вини за това, след като му е разказала за миналото си?
Намират общежитие за поклонници, което предлага удобни сламени матраци и възможност за изпиране на мръсното бельо. Никълъс е съгласен да си почине няколко дни, но Бианка няма търпение да тръгне утре. Представя си, че Падуа е точно зад следващия гористия хълм, макар да знае, че в действителност до него има седмици. Все още трябва да преодолеят големия проход Сен Бернар, преди да се спуснат в зелената долина на река По.
"Какво ще правиш, когато стигнеш до Рим? Бианка пита Хела, докато седят в сянката на Порте Ривоте и ядат хляб и сирене.
"Ще отида при Светия отец", казва тя сериозно. "Ще му кажа, че трябва да се моли повече.
Сигурен съм, че ще бъде благодарен за съвета - казва Николас, дъвче хляба си и свива болните си пръсти в ботушите.
Бианка забива крадешком лакът в страната му. Не се ли моли достатъчно за паството си? - пита тя невинно.
"Защо не приемаш сериозно това, което казвам?" - пита Хела, а очите ѝ се свиват. "Д-р Николас видя картината. Той знае как ще се развие Съдният ден. Може ли някой от вас да се изправи пред такова нещо без страх?
Казвал съм го и преди: това не е нищо повече от творение на един умел, с богато въображение, но иначе обикновен човек - казва Никълъс, опитвайки се да успокои и двамата, защото знае колко много тези изявления на Хела разстройват съпругата му. "Художникът не е имал специален прозорец, който да му дава поглед към бъдещето. Той го е измислил.
Но това изобретение е било вложено в главата на художника от Бога - казва Хела и го поглежда със съжаление, което Николас би сметнал за обидно, ако не знаеше за трагедията, която я е сполетяла, когато е била млада. "И Той го направи, защото художникът искаше да знае повече, отколкото един човек трябва да знае. Търсеше истина, която би било по-мъдро да не търси.