Това е по-лошо от Табард в празничен ден - казва Бианка под носа си. 'Не бих приела тази тълпа в "Джакдау", ако ми предложат цялото злато в монетния двор на кралицата'.
Внезапният двоен гръм, сякаш над главата ѝ, я кара да се замисли дали Хела Маас по някакъв начин не е довела бурята над селцето като предупреждение. Но прислужницата просто наблюдава сцената с отстранен интерес, точно както би наблюдавала гнездо на мравки, което е побутнала с пръчка.
Когато дъждът малко стихва, навън вече е тъмно. Чешмата вече е пълна с пируващи, които се разхождат в нишите и по пода, а драгите наливат вино и спиртни напитки в отворените си уста или облекчават други апетити с не много дискретна ръка под роклята и жартиера. Когато съвокуплението изглежда неизбежно, блудницата иска парите си, преди да избута двойката нагоре.
Не обръщайте внимание на Табард - казва Никълъс, - това може да е събрание на Тайния съвет в Уайтхол.
Или заседание на църковния съд на лондонския епископ - контрира Бианка, като проявява напълно нехарактерна първичност.
Смейте се, ако искате - казва Хела с тиха тъга. Но не забравяйте картината. Ще има съд за тези грешници. И той ще дойде съвсем скоро.
Ти ли искаш да им кажеш, или аз? Никълъс промълвява.
Докато говори, на масата им се спъва пухкавият беловлас мъж в износена ризница, когото Бианка бе видяла по-рано, докато приятелят му - тръстиков, с гьотере на врата и без зъби в горната челюст - се опитва да го насочи към изхода. Мъжът е на около седемдесет години. Лицето му е зачервено от пиене, а носът му е покрит с малки циреи. Подпрял се с една ръка на плота, той се взира в Бианка и бълва нещо на френски през изпаренията на ферментирал прасковен спирт.
Тя се чуди дали да го прободе в ръката с кухненския си нож ще си струва шума. Решава да не го прави. Спътникът му измърморва извинение, възвръща си контрола над подопечния си и стига до вратата без повече инциденти.
Беше облечен в мантия - мислиш ли, че е свещеник? - пита тя Николас.
"С такива маниери? Сигурно е архиепископ - отговаря Николас. Въпросът е: Лутерански или католически?
"Определено лютерански.
"На какво основание? Фактът, че наближаваме Швейцария?
Не - казва Бианка и поклаща глава. "Един католически архиепископ не би се видял мъртъв в такива дрехи.
Двамата седят още малко, без да искат да се върнат в неприветливата стая, опитвайки се да поддържат атмосфера на уморено от света безгрижие, докато вратата се отваря, сякаш издухана от внезапно завърналата се буря. Тънкият човек с гуша стои на фона на черната нощ, крещи диво и сочи многократно в тъмнината.
"Какво казва той? Николас пита Хела, макар да се досеща за истината.
Имало е някакво бедствие - в потока, до моста - потвърждава Хела.
Едва половин дузина клиенти са в състояние да помогнат. Собственикът запалва дебел ручей в огъня и ги извежда в нощта. Никълъс и Бианка го следват, а Хела се движи отзад.
Отвъд оскъдната светлина от прозорците на кръчмата не се вижда нищо. Нощта е пълна с шум: ревът на вятъра през дърветата и бученето на скритата вода. Въздухът е натежал от влага. За Бианка тя полепва по кожата като студената, мокра завивка на човек, който току-що е умрял от потна болест. Една светкавица по-навътре в хълмовете дава мигновен сив поглед към буйния поток, който се излива през скалистия прорез под моста.
Мъжете викат едно име: Донадие!.. Донадио!... Но нощта не го приема. Тя хвърля Донадио обратно към тях в гневни пориви. Бианка вижда само бързия конус, който е далеч пред нея. Тя усеща, че Николас е близо до нея, протягайки ръка към нея, за да не се разделят в тъмнината.
И тогава внезапна вълна от дъжд я заслепява. Тя опипва протегнатата ръка на Николас. Пръстите ѝ се вкопчват в мястото, където очаква да бъде тя. Хващат само празната нощ. Когато отново отваря очи, тя не вижда нищо. Вятърът е изтръгнал пламъците от бързата свещ и ги е погребал.
Тя се обръща, а паниката в нея се надига. Дори светлината от прозорците на таверната вече е изчезнала. Напълно дезориентирана, тя извиква Николас. Чува го да отговаря, толкова близо, че гласът му се чува ясно над рева на вятъра. Но когато се опитва да се придвижи към звука, има чувството, че стъпва върху скала. Краката ѝ губят сила. Краката ѝ вече не се доверяват на натиска на земята върху тях. Тя не може да разбере дали стои на едно място, дали се върти в кръг, дали поставя единия си крак пред другия - или пада.