От дожа? - казва часовникарят Мирандола, а в очите му се преплитат интерес и подозрение. Интересът печели с един удар. "Аз, който работя за Негово височество? Как? Той има ли нужда от часовник?
Галилей поглежда към Бруно и му намига театрално.
О, синьор Мирандола - казва той и отново посяга към виното, - той ще има нужда от много повече от това. Кажете ни: кой е най-големият часовник, който някога сте конструирали?
Шест седмици след напускането на Банксайд Николас се е отдал на изгнание, защото изгнанието има своя собствена привлекателност. Тук, по пътя към северния бряг на Женевското езеро, въздухът е по-остър, по-обезболяващ дори от вана със студена вода от Темза, по-пречистващ от вонящата мръсотия, която диша в тесните улички на Лондон. Тук не можеш да дишаш, без да вдишаш мечти за високи върхове и орли, които се въртят в отблясъците на слънцето. Хоризонтът - поне когато го гледа от скалистия ръб на гранита - е по-широк от всеки друг, който е виждал, включително блатистите пустини на Съфолк. Англия изглежда като полузабравен спомен от ранното му детство, място, за което си мисли, че някога е чел, като Авалон или Троя. Сесил е името на мулето, което е яздил доскоро - не е човек от плът и кръв. Единственият Есекс, когото някога е познавал, е имал козина от груба сиво-кафява коса и си е помислял да го последва само за да получи шепа прясно откъсната трева.
Стигат до град Монтрьо на следващия ден след празника Преображение Господне. Той знае това, защото Бианка му го казва. В Англия празнуването на светците отдавна е обявено за опасно суеверие, за престъпление срещу религията на кралицата. Сега Бианка с голямо удоволствие признава тези свети дни, нещо, което преди е трябвало да прави тайно.
Самият Монтрьо е твърдо протестантски, управляван от швейцарци и пълен с хугеноти, изгнаници от Италия. Въпреки това Николас не се чувства в безопасност. Той не може да се отърси от чувството, че е наблюдаван. На улицата всеки поглед, който се обръща към него - независимо колко случайно - засилва убеждението му, че го следят. Когато проследява един търговец, който търгува с Англия, за да попълни кесията си с акредитив на Робърт Сесил, той си тръгва с натрапчивото чувство, че е фиксирал присъствието си тук, за да го видят всички.
Но сега има още по-голяма грижа, която занимава ума му: прекосяването на планините. От наетата им стая в хостел на брега на езерото се открива спираща дъха гледка към покритите със сняг върхове от другата страна на водата, назъбени прорези в небето, увенчани с тупурдия от бели облаци.
"Как, в името на Исус, ще ги прекосим?" - пита той собственика на хостела, италиански протестант, бежанец от Ломбардия. След обучението на Бианка в продължение на толкова много седмици той открива, че може да разговаря адекватно на езика на човека, дори ако акцентът му предизвиква усмивка.
"Смело или изобщо не", отговаря мъжът. "Там горе има повече кости, отколкото камъни.
Но се оказва, че той само се шегува за сметка на англичанина. Големият проход Сен Бернар е отворен. А в манастира на най-високата точка има хоспис, където поклонниците могат да си починат след изкачването.
Трябва да си купим топли палта - предлага Бианка. "Дори и в най-добрия случай няма да е по-топло от зимния ден в Милано".
"Колко е далече оттук? Николас пита.
"Четири дни до прохода. Един за преминаване. Можем да сме в Италия на дванадесети, а в Павия - шест дни по-късно.
"Има ли ден на светеца за това? Николас попита палаво.
"Сигурно има", отговаря Бианка. "За всичко си има ден на светеца.
И ако няма, би трябвало да има, мисли си тя. Трябва да се нарича Ден на Света Бианка. Защото в Павия Хела Маас ще продължи за Рим. И ако дотогава не заслужа да бъда обявена за светица, никога няма да го направя.
Всъщност Монтрьо ги държи три дни. Там няма несъгласие. Кожата на краката трябва да се поправи или замени, уморените стави трябва да си починат и дори Хела Маас приема, че не можеш да вървиш решително към Съдния ден и да очакваш да стигнеш бързо до него с изпочупени крака.
Когато Бианка се събужда на третата сутрин, тя оставя Николас да спи и слиза до езерото. Разхожда се покрай брега и се възхищава на гледката. Планините имат две лица: едното е сурово на фона на небето, а другото се отразява в блестящата вода. Тяхната студена, величествена загадъчност я кара да си спомни за нощта, когато Хела е стояла над нея на брега на буйния поток, а лицето ѝ е замръзнало в светкавицата. В него имаше същото непостижимо безразличие, същото вековно пренебрежение към дребните изпитания на простосмъртните.