Дали тя възнамеряваше да ме остави да падна? чуди се Бианка. Или бях толкова уплашена, че умът ми виждаше опасност навсякъде? Хела можеше да го направи, ако искаше; никой нямаше да е по-мъдър. Така че, ако наистина някога е имала намерение да ми навреди, е можела да се възползва от шанса си в този момент. Нямаше да има по-добър.
Мисълта само отчасти ме успокоява. Все още остава въпросът за твърденията на прислужницата, че има прозорливост. Бианка си спомня за образите на подутите грешници от картината в Ден Бош и за мъченията, които са изтърпявали, като всяко от тях е зависело от извършения грях. След това се сеща за голия удавен труп на мъжа, наречен Донадие, и за злокобната на вид жаба, клечаща върху мъртвата му бяла плът. Тя изтръпва. Ами ако странният им спътник е прав?
Върви напред, преценявайки колко още трябва да търпи присъствието на Хела. Често е обмисляла да я изостави. Но Никълъс е прав: една девойка, която е сама на път, има достатъчно реални опасности, застрашаващи живота ѝ, без да се съобразява със свръхестествени. В Ден Бош са ѝ дали обещание, а никой от тях не е от тези, които нарушават обещания. Щом минем през планините... - повтаря си Бианка, докато върви.
А планините й дават достатъчно време за почивка. Погнусена от величието им, тя се чуди как ще успее да премине през такава преграда и да се озове безопасно в тучната долина на река По. Знае, че има нужната решителност. Но има ли смелост? Има ли сили? От мястото, където стои, върховете изглеждат непроходими. Но после си спомня за топлите калдъръми и сенчестите аркади на Палацо Ербе, за красивите млади падуански галанти в ярките си сатенени анцузи, маркучи и полукапели, които се надигат като бойни петли, и за девойките, които отвън са целомъдрени като монахини, но все пак успяват да се разголят дори под зоркия поглед на придружителя. Тя ще намери начин.
С неохота се отвръща от спиращата дъха гледка към езерото и тръгва по краткия път обратно към квартирата им.
Когато Бианка отваря вратата на стаята, тя очаква Николас да е станал и да е в движение. Но той не е. И отново - както и в Реймс - тя не е в състояние да разбере напълно какво вижда пред себе си.
Щорите са спуснати. Снопчета слънчева светлина се врязват в сенчестия интериор и падат върху леглото като разтопена стомана, която се движи в калъп.
Тя оставя Николас да дреме. А той все още е там, в леглото, с глава, обърната настрани върху възглавницата, жилавата му черна коса е разрошена, строго подстриганата му брада прави тъмен архипелаг на брадичката му. Но той не е сам.
Лежи срещу него, с една ръка, преметната небрежно като на любовник през гърдите му, Хела Маас.
21
Застанала на вратата на покоите им, Бианка може само да се взира невярващо в леглото и в съпруга си, който спи дрямката на невинния, докато младата прислужница - чиято собствена невинност тя бързо започва да подлага на съмнение - лежи до него в поза, от която се свива стомахът.
Хела вдига малко глава от завивката. "Тихо, госпожо Бианка. Ще го обезпокоиш - прошепва тя без ни най-малка нотка на вина в гласа си и се приближава толкова близо до тила на Николас, че в съзнанието си Бианка усеща мириса на косата му, представя си как собственият ѝ дъх разрошва тънките черни къдрици пух, които изчезват между раменете му.
Бианка брои бавно до три, отчасти за да спре да се хвърли към дръзкия дребосък, отчасти за да се наслади на внезапния образ на майка си в кухнята в Падуа, която смесва отровите си: Тази, за да придадеш на съперницата си в любовта дъх на болно куче... тази, за да направиш вятъра ѝ непоносим в учтива компания... и тази, за когато всичко друго се провали и искаш да я премахнеш напълно.
На три, Бианка затръшва вратата след себе си достатъчно силно, за да събуди свещените мъртъвци във всяко гробище в Монтрьо.
Николас се изправя толкова бързо, че лявото му рамо изпраща тялото на Хела да се търкаля по леглото. Примигвайки, той поглежда към Бианка, после към Хела, която се опитва да се направи на първична, като сгъва краката си под себе си и сключва ръце в скута си, като послушница, която очаква лекция от своята абатиса.
"Йезуит! Бианка, какво си...? Какво е...?
Ако се каниш да ме питаш какво става, съпруже - казва Бианка студено, - предлагам ти да попиташ госпожа Съдба тук. По-скоро бих искала да знам сама. Тя фиксира жената, за която вече е убедена, че е нейна съперница, с поглед, граничещ с убийствен.
Вие не бяхте тук, за да го утешавате - казва Хела, сякаш е била зле възнаградена за извършването на необходима услуга. "Той сънуваше - лош сън. Исках само да го утеша.