Николас е намерил три нови мулета под наем от село Мартини. Животните трябва да останат неназовани (вече няма да има Сесил или Есекс, Кок или Попам), защото лекомислието принадлежи на миналото. Смехът няма място сред планините. Тук се изисква мълчалива решителност. Освен това Никълъс е твърде наясно с напрежението между съпругата си и Хела Маас - която все още се движи на стотина метра напред - за да предложи нещо толкова лекомислено като даване на имена на мулетата.
Какво е казала Бианка на Хела, когато я е измъкнала навън онази сутрин в Монтрьо, все още не му е известно. Тя категорично отказва да отговори на въпросите му. От наблюденията ѝ над таверната "Джакдау" на Банксайд той подозира, че е било смразяващо кръвта. Той се възхищава на тази нейна решителност - на решимостта ѝ да защити тези, които обича. Мисли си, че да бъде на нейна страна, би било ужасяващо.
Последната размяна на реплики по този въпрос между тях се случва по време на почивката по-рано през деня. Докато странни, матови зверове с извити рога ги наблюдаваха с незаинтересованост от скалите, а Хела беряше планински цветя някъде встрани, Николас бе казал изневиделица: "Онази сутрин - когато си бях легнал - сигурен съм, че не е имала нищо нередно предвид. Беше сестринско, това е всичко. Мисля, че в основата си тя се страхува. Тя няма към кого другиго да се обърне, освен към нас.
Бианка отказа да го погледне. Вместо това тя отвърна стегнато: "Защо мъжете могат да бъдат толкова слепи, дори когато слънцето грее ярко? След това се обърна, за да му каже, че не се нуждае от никакъв отговор, който той може да си помисли да даде.
Хладината между Бианка и Хела сега се отразява в студения въздух на планината. От седмици те пътуват под жаркото слънце и винаги са благодарни за летния душ, който да измие праха от лицата им и да освежи пресъхналите им гърла. Сега можеха да се върнат в Банксайд в хладния късен есенен ден. Никълъс е благодарен, че е послушал съвета и си е купил наметала от грубо изтъкано трико, преди да напусне Монтрьо.
За Бианка тихото стенание на вятъра е постоянен акомпанимент на гласа, който тя сякаш не може да прогони от главата си за повече от час. Разбирам защо сте разстроена, госпожо. Но аз съм последният човек, когото трябва да обвинявате... сега, когато сте с дете.
Откъде прислужницата може да знае? Дали това е поредният от триковете, които си прави - нищо повече от безумно предположение, целящо да разтревожи ума? Бианка не се чувства като бременна. Достатъчно пъти е била призовавана да смесва дестилати, сиропи и тинктури, които облекчават страданията, свързани с бременността, за да познава признаците. И дори Хела да е права, копнежът ѝ за дете от Николас някак внезапно е отслабнал. Що за същество би било то, ако е било предизвикано от чужда воля, от някого с копнеж за смърт и съд? Мисълта, че Хела може да влияе на тялото ѝ, изпълва Бианка с ужас. Тя си напомня, че прислужницата е измамница. Не може да си позволи да мисли друго. Но когато поглежда Хела, която се движи все по-напред, планинският хлад не е единственото нещо, което заплашва да смрази кръвта ѝ.
Бианка Мертън не е сама, която в този момент се опитва да прочете чуждото лице. Тъй като нейният Нед се е родил с лице, което да всява страх у враговете му - Роуз понякога обича да си представя, че е изскочил от утробата в комплект с намръщеното си, огнено лице и гъста кестенява брада - й е отнело известно време да се научи да чете по-сложните му емоции. Но сега вече го умее и знае, че Нед крие нещо от нея. Свидетел е на начина, по който той променя темата за случилото се между него и сър Фулк Вейзи, когато е преминал реката, без да ѝ каже, и се е сдобил със съкровеното писмо, оневиняващо майстор Никълъс.
Къде, чуди се тя, е радостта в него сега? Защо не танцува щастливо при перспективата за завръщането на господин Никълъс и госпожица Бианка? Защо звучи толкова сдържано, когато тя най-накрая изтръгва от него няколкото подробности, които той изглежда готов да ѝ предостави? Да, Вейси беше написал писмото доброволно. Не, Нед не беше вкарал насила перото в треперещата му ръка, след като го беше пребил до полуда. Писмото е получено. То е онова, от което са се нуждаели. Предадено е на лорд Лъмли, за да го представи на Тайния съвет, а ако те не предприемат действия по него, тогава и на самата кралица. Няма какво повече да се каже.