И тогава те излизат на широк, осветен от слънцето площад, който е всичко друго, но не и Банксайд. Под елегантните фасади и в сенчестите колонади ярко облечени граждани пазаруват на добре заредени сергии, а млади мъже с ярки маркучи и живи пелерини играят на удари и нападения с очи с девойки в рокли с пълни ръкави. Погледите, които си разменят, са толкова остри, колкото и рапирите, които галантните носят под такъв ъгъл на коланите си, или фибите, които държат тъмните коси на мястото им. Никълъс е запленен. Вече разбира откъде Бианка е попила духа си.
Спирайки пред една триетажна къща с пастелни цветове, пронизана от тесни прозорци с капаци, Бианка слага чантите си и удря два пъти с юмрук по двойната врата. Миг по-късно се чува тракане на отместен болт и през пролуката на предпазливо отворените врати наднича тъмно лице. То поглежда двойката, която стои в очакване на алеята, и отново изчезва.
Ако познавам Бруно, той е изпратил слугата си, за да се увери, че не съм кредитор - казва Бианка със смях.
И сякаш за да докаже, че е права, двойните врати се отварят и той се появява: целият висок метър и половина, облечен в хубав черен жартиер и червено-бял раиран чорап, с тъмни къдрици, почти толкова пълни и дълги, колкото на Роуз Монктън: малкият й братовчед Бруно Барани.
Никълъс наблюдава експлозията от възторг с усмивка. Първо Бруно хваща Бианка за кръста и танцува с нея бурна волта, кръгом, като я вдига от краката ѝ, така че очите му са на едно ниво с дъното на дантелената ѝ блуза. Тя се извисява над главата му, пищейки от щастие, като малко момиченце, прехвърлено през раменете на баща си. Хората по алеята се спират и се усмихват.
"Братовчедка ми!" - казва им той. "Безопасно се върна при нас от лапите на английските еретици!
Изправя я отново на крака, хваща Николас за ръцете и се връща към английския език. "Моят нов брат!" - възкликва той. "Само ако имах достатъчно, за да ти дам подходяща зестра.
"Зестра? Никълъс отговаря.
"Аз съм единственият жив роднина от мъжки пол на братовчедка Бианка. От мен зависи да осигуря зестра за новия ѝ съпруг.
"Това наистина няма да е необходимо.
Бруно изглежда облекчен. "Но един ден - скоро - Барани ще ти направи голяма зестра. Достатъчно, за да ти купи хубава къща в Южния парк. Той се отдръпва и навежда глава, показвайки на Николас короната. Той разрошва къдриците си, за да разкрие линията на скалпа. "Виждаш ли? Много добро изцеление. За щастие няма плешиви Барани. Дори и жените. Той показва белега от раната, която - преди три години, на Банксайд - едва не го уби. Ако не беше вашата английска медицина, вече нямаше да има Бруно Барани, а дожът във Венеция щеше да е човек с лоша репутация.
Бианка го поглежда изпитателно. "Дожът? Във Венеция? Какво общо има репутацията му с лечението, което Никълъс ти даде в Банксайд?
Бруно се надига на предела на скромния си ръст и изпъва гърди. 'Всичко - защото ако не бях жив, Негово Височество нямаше да може да назначи магистър на сферите'.
Бианка отмята глава назад и затваря очи. На устата ѝ има изражение, което е наполовина възхищение и наполовина раздразнение. "О, Бруно!" - казва тя, а в гласа ѝ се чува смях. "Какъв див план си предприел сега? Опитът да продадеш лонгобардски ориз на англичаните не беше ли достатъчен, за да те накара да прозреш и да си намериш нормална работа?
През следващите два дни Николас и Бианка си почиват, както могат, в къщата на Бруно в Борго дей Арджентиери. Почивката е пълноценна и се редува с желание да станат и да се движат. Лука и Алонсо се носят като пепелянки, винаги внимателни към нуждите им - особено към тези на Бианка. Що се отнася до братовчед ѝ, той винаги е бил изпълнен с увереност, която нито едно търговско разочарование още не е накърнило. Сега Бруно сякаш се носи на вълната на почти делириумно очакване.