Може би е така - казва му строго тя. "Но никой мой съпруг няма да влезе в жилището, което госпожа Бианка ни предостави като свободен човек, ако мирише така, сякаш е стоял под прозореца, докато някой е изпразвал пълна кофа с урина върху главата му".
Нед изглежда потиснат. "Толкова ли е лошо?
Тя избягва директния отговор. "Ще взема само малко от кесията, която ни остави за работата по "Джакдаун". Не много, имай предвид - само това, което е необходимо, за да те измъкна оттук. Госпожица Бианка не би се възпротивила и за миг, знам, че не би.
Чудя се къде са - казва Нед, оглеждайки се в двора, сякаш очаква да ги намери скрити зад някоя от тухлените колони.
Роуз отново не му отговаря. Но много й се иска Никълъс и Бианка да са се върнали тук, в Саутуърк, защото, честно казано, мисълта, че ще трябва да се изправи пред това, което се приближава към съпруга й, я изпълва с ужас, по-лош от всичко, което Маршалси може да сътвори, независимо колко невинен е той.
Редиците на "Арте деи Астрономи" се увеличиха с двама души. Никълъс вече е почетен лекар на гилдията. Той ще бъде повикан, ако някой от членовете случайно си хване пръст в клещите, прободе се с бургията си или по невнимание забие кокалчетата си в наковалнята. Бианка е padrona di rimedi, която отговаря за смесването на това, което Николас предписва. Това е напълно измислена длъжност, тъй като по принцип на жена не е позволено да заема длъжност в градската гилдия. Също така, обяснява Бруно по най-извинителния си начин, няма да ѝ бъде позволено да марширува с "Арте" по улиците на града на празника на Светата броеница през октомври.
Същите проблеми имах и с гилдията на търговците на храни в Лондон - въздъхва тя, - когато им казах, че искам да практикувам като аптекар.
Николас моли да му заеме хартия, перо, мастило и гърне. Той пише кратка бележка до Робърт Сесил, като я кодира с шифъра, който двамата мъже използват за работата на Никълъс като разузнавач на Сесил. В нея той съобщава на сина на лорд Бъргли, че се намира в Падуа и може да бъде открит в дома на синьор Бруно Барани, търговец от този град. След това поверява писмото на Бруно и на мрежата от търговци и посредници, която е използвал за кореспонденцията си с Бианка, когато тя е живяла на Банксайд. Никълъс знае, че ще са необходими седмици, ако не и месеци, за да пристигне писмото в Лондон. Кога може да очаква отговор и дали той ще му каже, че е безопасно да се върне у дома, никой не може да предположи.
В един горещ понеделнишки следобед през първата седмица на септември той и Бианка се запознават с другите светила в новия светъл космос на Бруно Барани. В малко магазинче близо до кулата Торлонга те се запознават с ъгловатия Мирандола, чиито вретеновидни крайници изглеждат почти като продължение на прътите и шините, които изграждат скелетните рамки на часовниковите му механизми. Когато влизат в магазина, той надзирава един помощник при малката пещ в задната част на магазина. С помощта на клещи той гордо държи нещо, което прилича на все още светеща корона със зъби на трион по единия ръб. По-добро балансиращо колело от това няма да намериш в цяла Италия - казва той на Бруно, докато връща клещите на чирака си. "Предполагам, че все още няма следи от монетата на Негово спокойствие? Все още не си ми платил за трите фолиета, които направих.
Всичко е навреме, господин Мирандола - казва Бруно увлекателно. "Скоро ще има дукати и слава. А сега се запознайте с братовчедка ми Бианка и смелия англичанин, който се съгласи да стане неин съпруг.
От магазина на Мирандола те отиват при дърводелеца Пазолини. Той е мрачен четиридесетгодишен мъж, който има само едно око. Донесохте ли ми вече златото на дожа? - пита той Бруно.
"Търпение, моля ви, синьор Пазолини", казва Бруно. Междувременно ще ви помолим любезно да поставяте криви линии само там, където те са обозначени в рисунките на младия Матео.
Следващите в списъка на Бруно са братята Корио, чиято леярна се намира в Borgo Socco. Те са достатъчно приятелски настроени, но Бианка си тръгва с уши, които пеят от шума на чуковете, които звънят по наковалнята, и от рева на меховете - и от гласа на по-големия брат Корио, който крещи над шума: "Къде са нашите пари, синьор Барани?
В помещението на златаря Бондони те срещат весел старец с яркожълт венециански чорапогащник, чиито пухкави ръце са предизвикателно бели въпреки венецианското слънце, а лицето му е изпъстрено с позлатен прах, сякаш е сатир в маска. Ще ни платят ли преди празника на Светата броеница, синьор Барани? - попита той с почти неприлична бързина, след като се запознаха.