"Кога ще видим самата сфера? Николас пита, когато си тръгват.
Съвсем скоро - казва Бруно. "Все още сме построили само долната част на люлката. А дори и тогава трябва да връщаме работата на синьор Пазолини, за да може чиракът му да я огъне правилно.
"Къде отиваме по-нататък? Бианка пита, докато преминават по елегантен римски мост над оцветените в кожи води на канала Пиовего.
Оставих най-хубавото за накрая - казва гордо Бруно, - заради съпруга ти.
Къщата в Borgo dei Vignali прилича на всички останали на улицата: четириетажна фасада от мазилка, входът е малко по-назад в рамките на пилонирана аркада. Когато Бруно потропва на вратата, отговорният вик идва не отвътре, а отгоре. Това налага той да се оттегли на алеята, където го чакат Николас и Бианка. Той протяга врат към един от прозорците на третия етаж.
Навеждат се, за да търсят източника на безпокойството, две фигури - мъж и жена. И двете изглеждат голи. Мъжът е със закръглено, хилаво туловище, увенчано с брадясалото лице на селски кръчмар.
Какво искате, синьор Пурс? - крещи мъжът.
Зает, господин компас? - казва Бруно със съмнение.
"Университетски дела. Инструктирам синьорка Сторци за ускорението на обект върху наклонена плоскост. Можете ли да се върнете през... да речем... октомври?
Дали няма да ти поиска пари? - прошепва Бианка в ухото на братовчед си.
"Не се притеснявай. Ще го направи - отговаря Бруно.
Коя е красивата прислужница с теб? Професор Галилео Галилей се обажда от прозореца.
"Братовчедка ми, Бианка Мертон.
"Предполагам, че тя не се интересува от уроците по математика?
"Тя е омъжена - за този прекрасен джентълмен тук. Той е английски лекар.
Никълъс гледа нагоре към един тежковат мъж на неговата възраст, с тъмна, прошарена коса и разпуснати кафяви очи. Той има изражение на примирение и добро настроение. Сигурно това не е той - професорът по математика? - пита той Бианка с ъгълчето на устата си.
Изглежда, че е така - казва тя, като се опитва да запази лице. "Той изобщо не е това, което очаквах. Надявам се, че Бруно знае за какво става дума.
"За момент си помислих, че сме се върнали в Банксайд.
Не бъди глупав, Никълъс - казва Бианка. В Банксайд една прислужница вероятно щеше да получи измръзване, ако се наведе от прозореца без дрехи по този начин.
Мъжът и жената изчезват обратно в стаята. Малко по-късно вратата на улицата се отваря и математикът се появява отново. Той е бос, облечен с вълнен чорап и риза, която е била набързо закърпена, ако се съди по очевидно случайното кръстосване на точките ѝ. Той е сам.
"Влезте, синьор Пурс. И доведете приятелите си със себе си. Предполагам, че не сте довели...
Бианка го прекъсва с развеселено поклащане на глава.
Вътре сенчестият двор е обграден с черничеви храсти в огромни глинени саксии. Далечната стена е подобна на тази откъм улицата: четири реда прозорци, само че с тесни малки балкончета. По най-долния е опъната редица от чаршафи, ризи и долни дрехи, които се сушат в жегата. Един слуга носи кана с вино. Математикът вдига тост за здравето на посетителите.
И така, един лекар - от Англия - казва Галилей на Николас. "Предпочиташ ли да говорим на латински?
"Мога да се справя на италиански. Ако имам проблеми, ще ви кажа.
"Аз също съм учил медицина в Пиза", казва му математикът. "Това беше желанието на баща ми. Почти ме подлуди от скука. Отказах се от нея и се насочих към математиката. Най-доброто нещо, което някога съм правил. Числата не се разболяват и не смърдят, не пускат гной и не се оплакват от болки в корема. Не мога да се сетя за по-лош живот от това да прекарваш дните си в смъркане на циреи и урина на старци. Очите на сатира се стрелкат към Бианка, а после се връщат към Никълъс. А това е жена ти?
"Да. Оженихме се миналото лято.
"Как си с меча?
Николас изглежда озадачен. Той се чуди дали това не е някакъв груб падуански евфемизъм. "Опасен, но не по компетентен начин. Защо?
С широка усмивка Галилео хвърля към него пълна чаша с вино. "Имам строго правило никога да не се нахвърлям върху жената на друг човек, ако той може да различи единия край на меча от другия.
Николас решава, че доста харесва дръзкия млад професор по математика от университета в Падуа.
Когато виното е достатъчно, за да се вдигне тост за пристигането на най-големия английски лекар и неговата годеница - на която Галилей великодушно прощава, че е лишила Падуа от изключителната си красота, за да живее в безбожна Англия - той поставя два пухкави пръста между устните си и пуска свирка, която отеква в двора. Извиква: "Матео, махни ръката си от наденичката и излез тук в този момент, а скиците донеси със себе си. Майсторът на кесията е тук и е довел компания.