Докато лежи в тъмнината в очакване на съня, Никълъс открива, че всеки звук, който излиза от къщата в Борго дей Арджентиери - независимо колко познат или невинен е звучал преди - внезапно е придобил скрития, заплашителен характер на предупреждение.
27
Това е... подобрение - несигурно казва Роуз, когато Нед я освобождава от прегръдката си. Добре ли се отнасят с теб?
Тя оглежда мрачната малка стая, която ѝ е струвала пет шилинга подкуп за началника на затвора. Вглежда се в мръсния сламен матрак, изцапаната чиния, малката масичка без стол и тавана от пода до тавана, издълбан с имена и послания на отчаяние. Наистина, мисли си тя, това е подобрение в сравнение с комуналното, вонящо, с нисък таван мазе, което беше предишната скръб на Нед. Миризмата, изтърканата от глезените плът, шепотът на плъховете, които се разхождат с отвратително пренебрежение сред сламата, и всепоглъщащият миазъм от урина, пот и мизерия, който е общата издръжливост на затвора Маршалси, ще отнемат известно време, за да се изчистят от съзнанието ѝ. Но в този момент нищо не може да размие радостта, която изпитва, че отново вижда съпруга си.
Платих на надзирателя да ти донесе храна и бира - продължава тя. Той удържа на думата си или мошеникът ги е запазил за себе си?
"Той е достатъчно честен, съпруго. Майстор Никълъс излекува брат си от флукса преди време, така че е достатъчно приятелски настроен към мен. Имам добри новини за теб.
Надеждата набъбва в сърцето на Роуз като вълна. "Пускат те?
"Не. Срокът на Троицата за събранията закъснява. Трябва да отида пред съдия в рамките на седмицата.
"Това са добри новини?
Ако се беше състоял в подходящия момент, щях да го пропусна - казва й той. "Щях да съм тук до следващия кръг. Това щеше да е след Майкълмас. Ако не си забелязала, съпруга, няма огнище. Ще замръзна.
"Писах на лорд Лъмли, Усбенд. Молих го да ни намери адвокат.
"Нямаме пари, за да плащаме на някакъв разобличител на причини, който ти казва, че ще вали, а после ти взима един ангел за мнението си.
"Но имаме нужда от някой образован човек, който да говори от ваше име.
Аз съм честен човек, добра жено Монктън - казва гордо Нед. "Съдебните заседатели ще видят това достатъчно ясно. В собствената си страна англичанинът може да бъде сигурен в справедлив процес и справедлива присъда. И този Дитуърт стана свидетел на всичко, което се случи - от момента, в който Вейси извади нож срещу мен, до момента, в който главата му се удари в бюрото. Той ще потвърди моя разказ за случилото се.
И с това той пада на колене и поставя дясната страна на огромната си брадава глава върху корема ѝ, за да усети присъствието на детето, което расте в нея.
Дъждовен септемврийски следобед. В двора на къщата в Борго дей Арджентиери Николас и Бруно Барани играят на зарове в сянката на черницата под съпровода на хор от цикади. Играта е достатъчно близка до хазарта, така любим на клиентите на Джакдаун, за да може Николас да играе с увереност. И наистина, той печели. Сега е неговият ред да хвърля.
Давай - целуни заровете и ги остави да паднат, Николас - казва Бруно, а черните му пръстени са изпъстрени със слънчева светлина, която се процежда през клоните. Въпреки начина, по който ти върви късметът, имам чувството, че ще е... как наричаш двамата?
Ние го наричаме двойка - усмихва се Николас. Дори при поражение нищо не може да разклати естествената склонност на Бруно да вярва, че късметът му е на път да се промени. Той хвърля. Потъва - петица.
Па - възкликва Бруно. "Защо еретиците имат късмет?
"Банксайд" дава на човек толкова полезно образование, колкото и това, което ще получи в Кеймбридж или Оксфорд, и дори не е нужно да знае латински.
Бруно вдига предупредително пръст към носа си. "Ти и братовчед ми трябваше да сте по-честни с мен от самото начало.
"Честни? Не сме те лъгали, Бруно - обещавам ти.
"Честно за истинската причина, поради която трябваше да избягате от Англия. Честно за това защо си дошъл в Падуа. И честно за човека, когото си гонил в църквата, преди почти да се намушкаш.
"Съжалявам. Не искахме да предизвикваме притеснения у вас. Помислихме, че ще е най-добре, ако просто кажем, че Бианка се е уморила от Англия. И докато не го видях на сергията с фенерите, не можех да бъда сигурен, че наистина е преследвал мен.
А сега се притеснявате, че може да не е сам?
"Ако Тайният съвет е сложил кесия на главата ми, той може да има и други с него. Не искам да излагам и теб на опасност, Бруно.
Бруно плюе върху заровете си и ги хвърля. За миг то се търкулва, а след това - с ехидно трепване - се успокоява, като двойката е най-отгоре. Дори това не може да наруши доброто му настроение. Не се притеснявай, Николас - казва той с усмивка. Това е Падуа, помниш ли? Представи си Банксайд с по-добър усет за мода, но с по-малко сдържани маниери. Ако имаш нужда от закрила, мога да събера всякакви омициди с хлътнали очи и счупени носове, които биха накарали онова хлапе, при което си нахлул, да изглежда като кастрат. Те ще отблъснат всеки, който си мисли, че може да изкара няколко дуката, като създаде неприятности на теб и братовчед ми, не се страхувай.