И докато се чудех как да изразя мислите си пред Мандор по възможно най-лаконичния и убедителен начин, лавината на събитията отново ме застигна. Усетих някакъв едва доловим импулс да се докосва до съзнанието ми, подобно на котка, която драска по вратата, за да й отворят. Постепенно импулсът се засили и аз осъзнах, че някой се опитва да се свърже с мен чрез Картите от някое много отдалечено място. Реших, че това би могъл да е Рандъм, загубил търпение за пореден път, затова отворих съзнанието си за контакта.
— Мерлин, какво става? — попита Мандор.
Вдигнах ръка, за да му покажа, че съм зает. Видях как остави салфетката си на масата и се изправи.
Видението се проясни и аз видях Файона, застанала край някакви скали под бледозелено небе. Стори ми се намръщена.
— Мерлин — каза тя, — къде си?
— На едно далечно място — отвърнах й аз. — Дълго е за обясняване. Какво има? Къде се намираш?
Тя ми се усмихна накриво.
— На друго далечно място.
— Явно и двамата сме избрали доста драматичен декор — отбелязах аз. — Да не би да си подбрала небето така, че да подхожда на косата ти?
— Достатъчно! — отряза ме тя. — Не те потърсих, за да си разменяме остроумия.
В този миг усетих как Мандор сложи ръка на рамото ми. Това никак не се връзваше с неговите безупречни обноски, тъй като, меко казано, се счита за неуместно да се приближаваш до някого, докато той поддържа контакт чрез Картите. Това е като да вдигнеш на сянката Земя втория телефон в някоя къща и да се намесиш във водения разговор. Както и да е…
— Леле, леле! — каза Мандор. — Мерлин, ще бъдеш ли така добър да ме представиш на дамата?
— Кой е това? — попита Файона.
— Моят брат Мандор — й казах аз. — Първороден син на Сауал от Царството на Хаоса. Мандор, това е моята леля Файона, принцеса на Амбър.
Мандор се поклони.
— Слушал съм много за вас, Принцесо — каза той. — За мен е истинско удоволствие.
Очите на Файона за миг се разшириха.
— Естествено, чувала съм за лорд Сауал — каза тя, — но не знаех, че Мерлин принадлежи към неговия род. Радвам се, че се запознах с вас.
— Фай, доколкото разбирам, пак е изникнал някакъв проблем — казах аз.
— Да — отвърна ми тя и погледна към Мандор.
— Аз ще се оттегля. Принцесо — каза той. — За мен беше чест. Жалко, че не живеете по-близо до Предела.
Файона се усмихна.
— Почакайте — каза тя. — Нямам намерение да обсъждам поверителна информация. Предполагам, че сте адепт на Логрус…
— Да, така е — заяви Мандор.
— …Както и че не сте се срещнали с Мерлин, за да се дуелирате?
— Не бих казал.
— В такъв случай ще се радвам да чуя и вашето мнение. Желаете ли да дойдете при мен заедно с Мерлин?
Мандор се поклони отново.
— Дори да сте на края на света, мадам.
— Тогава елате — каза Файона и протегна лявата си ръка, а аз я хванах. Мандор просто докосна китката й и двамата пристъпихме напред.
Миг по-късно вече стояхме до нея сред скалите. Подухваше лек, но мразовит ветрец. От далечината до нас достигна приглушен рев, идващ сякаш от покрит двигател.
— Свързвала ли си се наскоро с някого в Амбър? — попитах аз.
— Не — отговори Файона.
— Тръгна си доста неочаквано.
— Имах си причини.
— Като истинската самоличност на Люк, например?
— Вече знаеш ли кой е той?
— Да.
— А останалите?
— Казах на Рандъм — отвърнах. — И на Флора.
— Значи всички знаят — отбеляза Файона. — Изчезнах така внезапно, за да скрия Блийс, тъй като той щеше да е следващата жертва от списъка на Люк. Освен това нека не забравяме, че аз също се опитах да убия баща му и почти успях. Двамата с Блийс бяхме най-близките родственици на Бранд, а накрая се обърнахме срещу него.
Тя се обърна и се загледа в Мандор. Той се усмихна и каза:
— Както разбрах, в момента Люк си пийва бира с един Котарак, с една Гъсеница и с един Бял Заек. Разбрах също, че майка му е пленница в Амбър…
Файона се обърна отново към мен.
— Не си си губил времето.
— Нещо такова.
— …Което според мен означава, че можете спокойно да се върнете в Амбър — довърши фразата си Мандор.
Файона му се усмихна и след това каза:
— Твоят брат е доста добре информиран.
— Връзките и в това мое семейство са доста силни. Винаги сме се грижили един за друг.
— И кой води в тази надпревара? — попита тя.
— Той, разбира се — отвърнах й аз. — Нали е по-големият ми брат.
— Разликата от два-три века обикновено не се брои.
— Вие наистина излъчвате уравновесеност, за разлика от Мерлин — каза Файона. — Не бих имала нищо против да ви се доверя, независимо от първоначалното си намерение.