Затова и се чудех какво да отговоря на Файона.
— И защо мислиш, че опасността е толкова голяма? — попитах аз.
— Това е Буря на Сенките, приела формата на торнадо — отвърна Файона.
— Нищо ново под слънцето.
— Така е, но Бурите обикновено преминават през Сенките. Тази тук се е установила на едно място и само се разраства. Появи се преди няколко дни и оттогава не е помръднала.
— Колко прави това в амбърско време? — попитах аз.
— Около половин ден. Защо?
Свих рамене.
— Просто ми беше любопитно. Но все още не виждам къде е непознатата по размерите си заплаха, за която говориш.
— Казах ти, че Бурите са се умножили. Ето че сега те започнаха да променят и структурата си. Трябва по-скоро да разберем тайната на новия Лабиринт.
За миг ми хрумна, че онзи, който премине през Лабиринта на баща ми, би могъл да се сдобие с нечувана сила. Или любовница.
— Да речем, че мина по него — казах аз. — Тогава какво? Доколкото си спомням от думите на татко, пътят води към центъра, точно като при стария Лабиринт. Какво бихме могли да научим, когато стигна дотам?
Вгледах се в лицето на Файона, за да доловя и най-малкия намек за това, което си мисли. За съжаление, повечето от роднините ми владеят лицевите си мускули твърде добре.
— Доколкото знам — каза тя, — Бранд е успял с помощта на Картите да се прехвърли при Коруин, докато той е бил в центъра на Лабиринта.
— И аз съм чувал за нещо подобно.
— В такъв случай, аз бих могла да се присъединя към теб, след като се озовеш в центъра.
— Може би. И какво би трябвало да стане след това?
— Оттам ще можем да се пренесем до място, недостижимо от коя да е друга точка на Вселената.
— По-конкретно?
— До първичния Лабиринт, който се намира отвъд Лабиринта на Коруин.
— Сигурна ли си, че съществува?
— Би трябвало. Отвъд видимото проявление на една подобна структура винаги стои нейният първообраз.
— А защо искаш да стигнеш до него?
— В него са вплетени най-съкровените тайни на Лабиринта. Там е мястото, където може да бъде усвоена първичната му магия.
— Разбирам — казах аз. — А след това?
— Само там можем да разберем как да се справим с тези аномалии.
— Това ли е всичко?
Файона присви очи.
— Разбира се, ще разучим всичко, до което успеем да се доберем. Всяка сила представлява потенциална заплаха, преди да си я опознал.
Кимнах бавно.
— За съжаление, в момента моята графа „Неприятности“ е на път да прелее, та Лабиринтът на баща ми ще трябва да почака — казах аз.
— Но чрез него би могъл да се сдобиеш със сила, която да ти помогне да решиш останалите си проблеми.
— Може би. Но вероятността това да се проточи твърде дълго е прекалено голяма, за да поема подобен риск.
— Ами ако грешиш?
— И това не е изключено. Но стъпиш ли веднъж на Лабиринта, връщане назад няма.
Умислено пропуснах да уточня, че нямам никакво намерение да я отведа до първичния Лабиринт и да я оставя да прави там каквото й хрумне. Не биваше да забравям, че Файона вече бе опитала силите си в борбата за короната. Ако тогава Бранд бе успял да се възкачи на трона, тя със сигурност щеше да го подкрепи, независимо какво би казала сега. Стори ми се, че просто ужасно й се иска да се добере до центъра на първичния Лабиринт. Но тъй като вече знаеше, че ще й откажа, ако ме помоли без увъртания, Файона реши да заложи на първоначалния си довод.
— И все пак те съветвам да премислиш нещата още веднъж, ако не искаш да видиш как светът се разпада под краката ти.
— Казваш ми го вече за втори път — казах аз. — Не ти повярвах преди, не виждам защо да ти повярвам сега. Продължавам да мисля, че увеличаването на бурите на Сенките е реакция спрямо промените в стария Лабиринт. Освен това смятам, че бърникането из новия Лабиринт, за който все още не знаем нищо, би могло само да влоши нещата…
— Нямам намерение да бърникам в него — каза Файона. — Искам само да го изуча…
Изведнъж Знакът на Логрус проблесна между нас. Тя сигурно също го бе видяла или пък го бе почувствала, защото се отдръпна едновременно с мен.
Не ми беше необходимо да се обръщам, за да разбера какво става зад гърба ми. И все пак го направих.
Мандор се бе изкачил на каменната стена. Беше застанал там с вдигнати ръце, сякаш се бе сраснал със скалата. Потиснах първия си импулс да му извикам да спре. Той знаеше какво прави. Освен това бях сигурен, че няма да ми обърне никакво внимание.
Прибижих се до ръба на скалната тераса и вперих поглед в торнадото, което бушуваше сред набразденото от пукнатини плато. Усетих как образът на Логрус потръпва от порива на надигащата се мрачна мощ, чиято тайна Сухай ми бе разкрил в последния си урок. Мандор я призоваваше, за да я стовари върху Бурята. Но нима не осъзнаваше, че веднъж освободена, тази сила няма да се усмири, преди да е причинила невероятни разрушения? Нима не разбираше, че ако корените на тази Буря наистина произлизат от Хаоса, това ще я превърне в нещо наистина чудовищно?