Торнадото се разрастваше. Ревът му значително се усили. Гледката стана страховита.
Чух как Файона ахна.
— Надявам се, че знаеш какво правиш — викнах към Мандор.
— След около минута ще разберем дали е така — каза той и отпусна ръцете си.
Знакът на Логрус изчезна.
Проклетото нещо ставаше все по-голямо и все по-шумно.
Накрая не издържах и попитах:
— И какво доказва всичко това?
— Като начало, че си ужасно нетърпелив — отвърна ми Мандор.
Продължих да се взирам в торнадото.
Изведнъж ревът започна да стихва. Черната фуния потръпна, люшна се встрани и накрая започна да се свива. После възстанови първоначалните си размери, ревът се превърна отново в познатото монотонно бучене.
— Как го направи? — попитах аз.
— Не го направих аз — каза Мандор. — Бурята се самонастрои.
— А не би трябвало да е така — отбеляза Файона.
— Правилно — потвърди той.
— Нищо не разбирам — казах аз.
— Тя трябваше да продължи да се усилва, след като бе тласната чрез силата на Хаоса — обясни Файона. — Вместо това силата, която контролира това торнадо, овладя тласъка и се отърси от него.
— И все пак тази Буря произхожда от Хаоса — каза Мандор. — Видяхте какъв беше резултатът от допира и с Логрус. Но след като достигна критичната точка, последва корекция. Някой си играе с първичните сили. Нямам никаква представа кой или какво стои зад това, но мисля, че Лабиринтът няма нищо общо. Той не би могъл да се намеси в подобно жонглиране със силите на Хаоса. Вероятно Мерлин е прав. Мисля, че причината трябва да се търси другаде.
— Добре — каза Файона. — Нека е така. И какъв е изводът?
— Никакъв — отговори й Мандор. — Просто се появи още една загадка. И все пак не мисля, че става въпрос за потенциална заплаха.
Бледа искрица проблесна в съзнанието ми. Новата ми догадка можеше да е напълно погрешна, но не това ме накара да я запазя за себе си. Тя водеше към нещо, в което не можех да се ориентирам, а в подобни случаи не обичам да прибързвам.
Файона ме гледаше гневно, но успях да запазя невъзмутимото си изражение. След като най-после се убеди, че опитите й са обречени, тя най-неочаквано реши да смени темата.
— Спомена, че си зарязал Люк при странни обстоятелства. Къде по-конкретно се намира той сега?
Никак не ми се искаше да я настроя срещу себе си. Но не можех и да я оставя да се добере до Люк. Доколкото я познавах, Файона можеше като едното нищо да го премахне — просто за да се презастрахова. А аз не исках смъртта на Люк. Имах чувството, че той е на път да преосмисли доста от предишните си представи и исках да му дам шанса да го стори. Все още бяхме задължени един на друг, макар че вече бях загубил точна представа в какво съотношение. Поне заради доброто старо време, както се казва в подобни случаи. Съдейки по състоянието, в което го бях оставил, щеше да му е необходимо още известно време, за да се възстанови. А и тепърва трябваше да си поговоря с него за доста неща.
— Съжалявам — казах, — но в момента той е моя грижа.
— Мисля, че в известна степен и аз съм засегната — отбеляза с равен тон Файона.
— Разбира се — признах, — но смятам, че за момента той е по-важен за мен, отколкото за теб, а никак не е изключено интересите ни спрямо него да се пресекат.
— Остави на мен да преценя кое и в каква степен е важно за мен — каза тя.
— Добре. Люк е дрогиран. Всичко, което би успяла да изцедиш от него в момента, вероятно ще е доста интересно, но не и особено полезно.
— Как стана това? — попита Файона.
— Един магьосник на име Маскираният явно го е натъпкал с нещо, след като го е пленил.
— Къде е станало това? Никога не съм чувала за този магьосник.
— Той е господар на едно място, наречено Владението на Четирите Свята.
— Чувала съм за Владението, но това беше преди доста време. Тогава там се разпореждаше Шару Гарул…
— …Който в момента служи за закачалка за дрехи — казах аз.
— Какво?
— Дълго е за обясняване. Както вече казах, сега господар на Владението е Маскираният.
Файона се втренчи в мен. Беше ми повече от ясно, че току-що за пореден път бе осъзнала, че напоследък са станали доста неща, за които няма никаква представа. И докато се чудеше за какво точно да ме попита най-напред, аз се подготвях да се възползвам от сепването й, за да се измъкна сух от водата.