Разбрах, че посланикът на Бегма не е бил уведомен за преждевременното пристигане на пратеничеството, което означаваше, че Оркуз вероятно е бил изстрелян насам под пара. Той дори не се бе отбил в Посолството си, а бе дошъл направо в двореца. Само не си мислете, че премиерът ни разказа за всичко това в знак на благоразположение. Просто аз ни пропуснах да забележа как той изпрати единия от слугите си с някакво съобщение, като му прошепна адреса на посолството. И тъй като умението на Луела и Вайъли да подбират неангажиращи теми се оказа наистина забележително, аз скоро се замислих как да се измъкна възможно по-ненатрапчиво. Настоящите дипломатически лупинги ни най-малко не ме интересуваха.
Корал явно също се отегчаваше. Не след дълго ми се усмихна, направи един непринуден кръг из салона и накрая се озова до мен.
— Винаги съм искала да посетя Амбър — отбеляза тя.
— Такъв ли си го представяхте? — попитах аз.
— О, да. Дотук очакванията ми се оправдават. Вярно, все още не съм видяла кой знае какво…
Аз кимнах и двамата се уединихме в далечния край на салона.
— Не сме ли се срещали някъде преди?
— Не мисля — каза тя. — Аз пътувам малко, а не ми се вярва вие да сте идвал до Бегма. Или греша?
— Не, права сте, макар че напоследък интересът ми към това кралство значително нарасна.
— Аз все пак знам нещичко за вас — каза Корал. — Говори се, че сте роден в Царството на Хаоса и че сте посещавал колеж на една от Сенките, които вие, амбъритите, изглежда, посещавате често. Винаги съм се чудила каква ли ще да е тази Сянка.
Захапах стръвта и започнах да й разказвам за колежа, за работата си в „Гранд“, както и за някои от нещата, които обичах да правя, докато живеех на Земята. Не след дълго вече седяхме на един удобен диван, увлечени в приятелски разговор. Останалите явно не усещаха нашето отсъствие, а компанията на Корал ми се струваше далеч по-приятна от тази на Оркуз и Найда. За да не прекаля със словоизлиянията, аз я помолих на свой ред да каже нещо за себе си.
Корал ми разказа за детството си в Бегма, за любовта си към ездата и разходките с яхта, както и за своите съвсем невинни магически опити. Тъкмо ми разясняваше един интересен ритуал, изпълняван в Бегма на Празника на плодородието, когато в стаята влезе някакъв прислужиик, приближи се до Вайъли и й прошепна нещо. Вайъли се обърна на свой ред към Оркуз и Найда, те кимнаха, после станаха и тръгнаха към вратата. Луела се отдели от групата и се насочи към нас.
— Корал — каза тя. — Вашите покои са готови. Един от прислужниците ще ви отведе дотам. Сигурно искате да се освежите и да си починете след пътуването.
Станахме от дивана.
— Не съм чак толкова уморена — каза Корал, обърната по-скоро към мен, отколкото към Луела, и в крайчетата на устните й се появи лека усмивка.
Какво пък толкова, тя определено бе приятен събеседник.
— Ако желаете, можете да се преоблечете в нещо по-удобно — казах аз, — след което бих могъл да ви покажа града. Или двореца.
На лицето й грейна усмивка, която би вдъхновила доста мъже.
— Приемам предложението ви с огромно удоволствие — каза тя.
— Нека тогава да се срещнем отново тук след един час.
След това я съпроводих до парадното стълбище. Замислих се дали няма да е по-добре да подбера нещо в съответствие с местната мода, тъй като все още бях облечен с моите „Ливайс“ и памучната фланелка. По дяволите, и така се чувствах добре. Реших да си сложа само колана с меча и кинжала, да подбера подходящо наметало и да обуя най-добрите си ботуши. Може би нямаше да е зле да отделя малко време на маникюра си…
— Мерлин…
Беше Луела. Тя хвана внимателно ръката ми и ме дръпна леко към една от близките ниши.
— Да? — казах. — Какво има?
— Хм… — промърмори Луела. — Малката си я бива, нали?
— Има нещо такова.
— Да не би вече да си й вдигнал мерника?
— Господи, Луела! Откъде да знам. Току що се запознахме.
— И вече се каните да излезете заедно.
— Стига де! Заслужил съм почивка. Беше ми приятно да си поговоря с нея. Смятам да я разведа наоколо. Мисля, че ще си прекараме добре. Какво лошо има в това?
— Нищо — каза Луела, — щом си решил да мислиш в перспектива.
— Какви ги приказваш?
— Не ти ли се стори малко странно, че Оркуз е довел тук и двете си хубавички дъщери?
— Найда е негов секретар — уточних аз, — а Корал е пожелала да посети Амбър.
— Но в Бегма не биха имали нищо против, ако някоя от тях успее да оплете член от кралското семейство на Амбър.