— Щом се приберем в двореца… — започна тя колебливо.
— Да?
— Ще ме заведеш да видя Лабиринта, нали? Или пък…
— Веднага? Направо от вратата? — попитах аз усмихнат.
— Да.
— Дадено.
Корал замълча за миг и след това добави:
— Твоята история промени представата ми за света. Не бих искала да ти натрапвам мнението си…
— Но…
— …Но ми се струва, че отговорите, които търсиш, са във Владението на Четирите Свята. Разбереш ли какво точно става там, всичко ще си отиде по местата. Само не мога да разбера защо просто не нарисуваш нужната Карта и не се пренесеш там.
— Добър въпрос. В Царството на Хаоса има места, за които никой не би могъл да нарисува Карта, тъй като те се променят непрекъснато. Това важи и за мястото, където създадох Дяволския Чекрък. Теренът около Владението също изпитва известни колебания, но не това е истинската причина. Явно някой е използвал част от огромната енергия, концентрирана там, за да изгради солиден магически щит. Един добър магьосник би се справил сравнително лесно с него, но това би било равносилно на почукване на входната врата — цялата изненада ще отиде по дяволите.
— Как изглежда това Владение?
— Ами… — започнах аз, но после извадих бележника и молива си и нахвърлих набързо няколко скици.
— Ето. Тази част тук е вулканична — казах и добавих още няколко щрихи, наподобяващи пара и изригвания.
— Това тук представлява огромен ледник — още няколко щрихи. — Тук има океан, а тук планини…
— В такъв случай най-удачният път си остава този през Лабиринта — каза Корал, докато изучаваше скиците ми.
— Да.
— Смяташ ли да се възползваш скоро от него?
— Най-вероятно да.
— А как ще ги атакуваш?
— Все още работя по въпроса.
— Ако има някакъв начин, по който бих могла да ти помогна… Говоря напълно сериозно.
— Не, няма.
— Не бързай чак толкова. Аз съм добре тренирана. Издръжлива съм. Знам дори няколко заклинания.
— Благодаря ти, но отговорът ми си остава същият.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно.
— Ако все пак размислиш…
— Няма да размисля.
— …просто ми кажи.
Достигнахме Главната улица и продължихме по нея. Вятърът осезаемо се усили. Миг по-късно нещо студено докосна бузата ми.
— Сняг! — възкликна Корал и аз забелязах как няколко неголеми снежинки преминават край нас, за да се стопят още при допира си с уличния паваж.
— Ако вашето пратеничество бе пристигнало според уговорката — отбелязах аз, — нямаше да можем да направим малката си разходка.
— Понякога и на мен ми върви — каза тя.
Още преди да достигнем до двореца, здравата заваля. Влязохме отново през страничната порта, но преди това спряхме, за да погледаме светлинките на града, замъглени леко от падащия сняг. Понечих да се обърна, но забелязах, че тя продължава да гледа надолу. Стори ми се щастлива. Стоеше там полуусмихната, сякаш се опитваше да запази тази картина за колекцията си от хубави спомени. Наведох се и я целунах по бузата, тъй като ми се стори, че идеята никак не е лоша.
— О — каза тя и се обърна към мен. — Успя да ме изненадаш.
— Чудесно. Мразя, когато всичко е ясно от самото начало. Хайде да се прибираме на топло.
Тя се усмихна и пое ръката ми.
Още щом влязохме вътре, един от стражите ме уведоми, че Луела се интересува дали ще се присъедим към тях за вечерята.
— А кога е вечерята? — попитах го аз.
— След около час и половина.
Погледнах към Корал и тя вдигна рамене.
— Мисля, че да — казах аз.
— Централната трапезария на горния етаж. Да предам ли съобщението ви на сержанта, или вие лично…
— Предай му го.
— Искаш ли да се измиеш, да се преоблечеш? — попитах аз, докато вървяхме по коридора.
— Лабиринта — каза Корал.
После се обърна към мен с напрегнато изражение, но видя, че се усмихвам.
— Насам — казах аз и я поведох към тронната зала.
Войникът, който охраняваше тесния коридор, ми бе непознат. Той обаче знаеше кой съм и само погледна любопитно Корал, след което намери фенер, запали го и ни отвори вратата към подземието.
— Казано ми е да предупреждавам, че едно от стъпалата поддава — съобщи войникът, докато ми подаваше фенера.
— Кое по-точно?
Той поклати глава.
— Принц Жерар ми спомена за него на няколко пъти, но никой друг не се е оплаквал след него.
— Добре — казах аз. — Благодаря ти.