Не знам колко време й бе необходимо, за да проникне през последния Воал. Времето изведнъж престана да съществува и аз бях погълнат изцяло от нейните усилия. Искрите я бяха погълнали изцяло и тя пристъпваше почти незабележимо. Образувалият се около нея ореол осветяваше залата на пещерата подобно на пламъка на голяма синя свещ.
И ето, че тя се появи от другата страна на Воала и пое по последната къса дъга, за да направи последните три крачки, които според мен са най-тежкото изпитание на Лабиринта. Буквално сантиметри преди успешния край чисто физическото съпротивление се обединява с мощна психическа бариера.
Отново ми се стори, че тя спира, но това се оказа само заблуда. Беше като да гледаш как някой практикува Тай Чи. Но Корал преодоля първите две и понечи да направи третата и последна крачка. Ако оцелееше и след това финално усилие, тя щеше да бъде свободна…
Последният миг се проточи безкрайно. После изведнъж десният й крак пристъпи напред, миг след това левият го последва и Корал застана в самия център на Лабиринта, останала без дъх.
— Моите поздравления! — извиках аз.
Корал ми махна едва-едва, закри очите си с ръка и не помръдна почти минута. Всеки, който е преминал през Лабиринта, би могъл да разбере какво изпитваше тя в този момент. Затова просто замълчах, за да й позволя да се наслади истински на своята победа.
Лабиринтът като че ли бе пламнал по-ярко, както обикновено става, след като някой премине по него. Този великолепен блясък превръщаше пещерата в магическо място, събудено за живот от причудливата игра на сенките и синята светлина, идваща от вдълбаните в каменния под очертания.
Опитах се да преценя как това събитие ще се отрази на Амбър и на самата Корал…
Най-неочаквано тя се изправи и извика:
— Ще живея!
— Чудесно — отвърнах аз. — Сега имаш своето право на избор, нали знаеш?
— Какво означава това?
— Ти можеш да заповядаш на Лабиринта да те пренесе където и да е. Би могла просто да се озовеш до мен или да се пренесеш обратно в стаята си. Колкото и да ми е приятна компанията ти, бих те посъветвал да избереш втория вариант, тъй като вероятно си доста изморена. Горе ще можеш да се потопиш в горещата вана и да се приготвиш спокойно за вечерята. Ще се срещнем в трапезарията. Става ли?
Корал се усмихна и поклати глава.
— Няма да похабя такава възможност.
— Виж, знам как се чувстваш — казах аз. — И все пак мисля, че трябва първо да се възстановиш. Да хукнеш през глава към някое щантаво място може да се окаже доста опасен избор. Връщането не е чак толкова просто, колкото ти се струва. Не забравяй, че нямаш никакъв опит в пътуването през Сенките.
— Това е нещо като игра на представи, нали? — подхвърли безгрижно Корал. — Нагаждаш пейзажа според своята представа и така се придвижваш напред.
— По-сложно е — настоях аз. — Трябва първо да се научиш да избираш нужните опорни точки, върху които да градиш промените. При първото пътуване през Сенките е най-добре да имаш до себе някой по-опитен от теб…
— Добре де, схванах основната идея.
— Не е достатъчно. На думи изглежда доста по-лесно, отколкото е в действителност. Има едно специфично усещане, което не може да бъде описано с думи. То трябва да се изпита и преди да си се научила да го контролираш, е най-добре да те придружава водач.
— Човек се учи и от грешките си.
— Може би — отвърнах аз. — Но какво ще стане, ако се окажеш в беда? Тогава едва ли ще имаш време да поправиш грешката си.
— Добре. Сигурно си прав. Аз обаче нямам никакво намерение да рискувам от самото начало.
— Какво си намислила?
Корал се поизправи и махна с ръка.
— Винаги съм си мечтала да направя нещо съвсем определено, ако все пак успея да стигна дотук.
— И какво е то?
— Смятам да помоля Лабиринта да ме изпрати там, където трябва да отида.
— Не те разбрах.
— Ще оставя Лабиринта да избере вместо мен.
— Няма да стане — казах аз. — Ти сама трябва да определиш мястото.
— Откъде си толкова сигурен?
— Така е, повярвай ми.
— А опитвал ли си някога да направиш нещо подобно?
— Не. Нищо няма да стане.
— Някой друг опитвал ли е?
— Безсмислено е. Говориш за Лабиринта сякаш е живо същество, способно да взема свои собствени решения.
— Да — отговори Корал. — Освен това сигурно вече ме познава доста добре — след всичко, през което преминах. Затова просто ще поискам неговия съвет и…
— Чакай!
— Да?
— Ами ако все пак излезе нещо, как смяташ да се върнеш?
— Пеш, предполагам. Значи все пак признаваш, че би могло да стане?