— Както ти казах вече — никак не е изключено.
— Значи и аз имам сметки за уреждане с него. Що за стока е този Джърт?
— Ами, пада си гадняр. Но освен това е голям дървеняк. Спречкаме ли се, на бойното поле редовно остава по някое парче от него.
— Но сигурно се учи от грешките си?
— И това е вярно. Последния път беше доста самоуверен. Смята, че скоро ще се сдобие с някаква нечувана сила.
— Леле мале — каза Люк. — Май че Маскираният ще го използва за опитно животинче.
— В какъв смисъл?
— Изворът на Силата, приятелю мой. В Цитаделата има източник на чиста енергия. Той не е част от Сенките. Резултат е от срещата на Четирите Свята.
— Знам, видях го в действие.
— Мисля, че този Маскиран все още не е успял да го овладее напълно.
— А на мен ми се стори, че се справя доста добре.
— Да, но едва ли си видял кой знае какво. Има цял куп тънки подробности, за които той още не подозира или пък е научил за тях съвсем наскоро и се нуждае от време, за да ги усвои.
— Като например?
— Онзи, който разполага с достатъчно надеждна защита, която да му позволи да се изкъпе в Извора, ще се сдобие с невероятна физическа сила и магически способности. Това обаче не е чак толкова трудно. Аз успях да го постигна. Но в записките на стария Шару открих още нещо — начин да се замени определена част от нечие тяло с чистата енергия на Извора. Много е рисковано. Възможността да платиш за подобна дързост с живота си е огромна. Но успееш ли, това би те превърнало в нещо като супермен, в своеобразна жива Карта.
— И преди съм чувал нещо подобно, Люк…
— Сигурно — отвърна той. — Моят баща се е подложил на този процес…
— Точно така! — възкликнах аз. — Коруин спомена, че Бранд се бил превърнал в жива Карта. Едва са успели да го заковат накрая.
Люк скръцна със зъби.
— Извинявай — казах аз. — Но така ми го разказаха и на мен. Значи в това е било тайното оръжие на Бранд…
Люк кимна.
— Имам чувството, че Маскираният някак е разбрал, че това е правено и преди и е решил да го изпробва върху твоя брат.
— Мамка му! — казах аз. — Само това ми липсваше. Джърт в ролята на магическо същество, природна сила или Бог знае още какво. Работата става дебела. Какво знаеш за този процес?
— О, на теория съм запознат с по-голямата част от него. Но не бих рискувал. Мисля, че той отнема някаква част от човешката ти същност. След него вече не ти дреме особено за останалите хора, нито за техните представи за добро и зло. Мисля, че точно това е станало с баща ми.
Какво можех да кажа? Може би беше така, а може би не. Вероятно Люк искаше да намери някаква външна причина за предателството на баща си. Нямах намерение да споря с него, макар че ми бяха разяснили нещата по съвсем друг начин. Затова само се засмях и казах:
— При Джърт ще е много трудно да се установи дали е настъпила някаква промяна.
Люк също се усмихна.
— Но ако от това наистина излезе нещо и решиш да си премериш силите с тях двамата, при това на техен терен, животът ти няма да струва кой знае колко.
— А нима имам друг избор? — попитах аз. — Те вече са ме погнали. Най-добре ще е да действам веднага, докато Джърт все още не се е подложил на това преображение. Колко би трябвало да трае то?
— Ами, самите приготовления изискват доста време, но не е задължително обектът да присъства. Всичко зависи от това какво е успял да направи Маскираният досега.
— Май ще се наложи да се размърдам.
— Няма да те оставя да отидеш сам — каза Люк. — Това ще е равносилно на самоубийство. Аз познавам мястото. Освен това разполагам с неголяма група от наемници, които съм скрил на една Сянка. Ако се възползваме от тях, бихме могли да отвлечем вниманието на пазачите и дори да се справим с тях.
— А специалните амуниции вършат ли работа там?
— Не. Опитахме ги при атаката с планерите. Забрави за огнестрелните оръжия. Ще трябва да разчитаме единствено на мускулите, ризниците и стоманените остриета. Ще поработя по въпроса.
— Двамата с теб бихме могли да се пренесем там чрез Лабиринта, но това не важи за твоите наемници… Освен това Картите действат доста несигурно на това място.
— Знам. Значи ще се наложи да измисля нещо.
— Накрая ще се озовем лице в лице с Джърт и Маскирания. Само ние двамата. Ако кажа на останалите, те ще се опитат да ме задържат тук, докато се върне Рандъм. А тогава може да стане твърде късно.
Люк се усмихна.
— Знаеш ли, майка ми би могла доста да ни помогне. Тя знае за Извора повече от мен.
— Не! — казах аз. — Тя се опита да ме убие.
— Кротко бе, човек. Успокой се. Изслушай ме първо.
— Освен това тя е загубила дуела с Маскирания и затова сега е закачалка за дрехи.