— Още една причина този път да е по-внимателна. Не мисля, че тази победа ще се реши със сила. Нужна ни е по-скоро изобретателност. Тя е добра. Маскираният сигурно я е изненадал. Тя е истински адепт на Умението, Мърл.
— Не! Тя иска смъртта на всички ни!
— Подробности — каза Люк. — След смъртта на Кейн, вие сте само нейни символични врагове. Истинският й враг сега е Маскираният. Той й отне Владението. Ако можеше да избира сега, тя би се заела с него, а не с вас.
— И ако успее да се справи с него, ще може спокойно да си уреди сметките с Амбър.
— Не мисля. Точно това е най-ценното в моя план.
— Твоят план не ме интересува.
— Защото вече знаеш, че ще се съгласиш с него, нали? Току що се сетих за начин, но който да решиш всичките си проблеми. Просто след като я освободиш, й предложи Владението и в замяна на това поискай от нея да забрави за разногласията с Амбър.
— И да й връча лично тази ужасяваща сила?
— Ако смяташе да я използва срещу вас, отдавна щеше да го е направила. Тя се бои от крайностите и сега, когато Кашфа й се изплъзва неудържимо, ще сграбчи първото нещо, което й се предлага. Ето това е най-ценната част от моя план.
— Така си мислиш ти.
— По-добре кралица на Владението, отколкото закачалка в Амбър.
— Мътните те взели, Люк. Винаги успяваш да накараш и най-тъпите си идеи да звучат привлекателно.
— Добър съм, не отричам — отвърна той. — Какво ще кажеш?
— Трябва да си помисля.
— Тогава мисли бързо. Джърт може би вече се пличка в Извора.
— Не ме притискай, друже. Казах, че ще си помисля. Това е само един от проблемите ми. Ще отида да хапна и след това ще огледам предложението ти от всички страни.
— Искаш ли да ми кажеш нещо и за останалите си проблеми? Може пък да успея да ги реша накуп.
— Не, по дяволите! Ще те потърся пак… скоро. Става ли?
— Добре. Но ще е добре да присъствам, докато освобождаваш мамчето от заклинанието. Искам всичко да протече гладко. Вече си измислил начин, нали?
— Да.
— Радвам се да го чуя. Не бях съвсем сигурен как да реша този проблем, а не разполагам с излишно време за чудене. Привършвам тук и отивам да подготвя моите хора — каза Люк и дамата със сините монокини се появи на повърхността на басейна.
По дяволите. Направо невероятно. Нищо чудно, че едно време Люк се скъсваше да печели наградите на търговския отдел на „Гранд“. Но нямаше как да не призная, въпреки чувствата си към Джасра, че идеята хич не беше лоша. Рандъм не беше заповядал да я задържа на всяка цена. Вярно, че последния път, когато се видяхме, той не бе имал кой знае каква възможност да ми каже каквото и да е. Дали Джасра щеше да постъпи така, както бе предположил Люк? Би било логично, но хората рядко се осланят на здравия си разум, особено когато това е най-необходимо.
Прекосих коридора и реших да се кача по задното стълбище. Тъкмо когато завивах но средата, забелязах, че някой е застанал в края му. Беше жена, която гледаше в друга посока. Дългата й рокля бе в жълто-червени тонове, а рамената й бяха приятно закръглени…
Щом чу стъпките ми, тя се обърна и видях, че това е Найда. Тя внимателно огледа лицето ми.
— Лорд Мерлин, можете ли да ми кажете къде е сестра ми? Разбрах, че сте излезли заедно.
— Разглеждаше някакви произведения на изкуството, след което си спомни, че трябва да свърши нещо спешно — отговорих аз. — Не знам точно къде отиде, но останах с впечатлението, че ще се върне съвсем скоро.
— Добре. Просто наближава време за вечеря и аз очаквах, че ще се присъедини към нас. Тя остана ли доволна от прекарания следобед?
— Мисля, че да — казах аз.
— Беше доста умислена напоследък. Надявахме се, че това пътуване ще я разведри. Просто нямаше търпение да види Амбър.
— Корал беше в отлично настроение, когато я оставих.
— О-о. А къде стана това?
— Тук наблизо — отвърнах аз.
— А къде ходихте всъщност?
— Направихме си една дълга разходка до града. Разведох я и из някои части на двореца.
— Значи тя е тук, в двореца?
— Поне беше, когато я видях за последен път. Не мога да гарантирам, че след това не е излязла пак.
— Разбирам — каза Найда. — Съжалявам, че не успях да поговоря с вас по-рано. Чувствам се така, сякаш се познаваме от доста време.
— Нима? — попитах аз с искрена изненада.
— Преглеждала съм досието ви толкова пъти.
— Моето досие?
— Не е тайна, че дипломатическата ни служба води досиета на хората, които биха могли да представляват интерес за нас. Имаме досиета на цялото кралско семейство на Амбър, дори на онези негови членове, които никога не са се занимавали с дипломация.