Бил се усмихна и ме перна леко по рамото.
— Отивам на вечерята — каза той. — Хеидън ми каза, че и ти ще бъдеш там. Реших да се кача дотук, защото ще присъстват и онези пратеници от Бегма.
— О, да не би да имаш някакви новини за мен?
— Имам. Нещо ново около Люк?
— Току-що говорих с него. Каза, че се отказва от отмъщението.
— А смята ли да се подложи на онзи разпит, за който ми спомена?
— Според мен, не,
— Жалко. Проучих нещата доста задълбочено и открих, че съществува прецедент, касаещ подобна вендета, от който защитата на Люк би могла да се възползва. Твоят чичо Озрик навремето успял да си отмъсти на трима от членовете на фамилията Карм за смъртта на свой роднина но майчина линия. След разпита Оберон, който по онова време бил в приятелски отношения с клана Карм, решил да оправдае твоя чичо. Нещо повече, той дори прибавил по този повод нещо като нова алинея във вашия Родов кодекс…
— И изпратил Озрик на една особено гадна война, от която той не се завърнал — намесих се аз.
— Не знаех — каза Бил, — но въпреки това прецедентът си е прецедент.
— Ще го разкажа на Люк.
— Кое по-точно?
— Всичко — отговорих аз.
— Не това дойдох да ти кажа — продължи Бил. — Готви се нещо по военната част.
— За какво говориш?
— Ще ми бъде още по-лесно направо да ти го покажа — каза той. — Няма да ни отнеме повече от минута.
— Добре, да вървим — съгласих се аз и го последвах в коридора.
Слязохме по задното стълбище и после завихме наляво. Подминахме кухнята и поехме но един коридор, който ни отведе в задната част на двореца. Докато вървяхме натам, дочух някакво трополене, погледнах към Бил и той ми кимна.
— И аз го чух, докато минавах оттук. Затова се запътих натам. Всичко тук събужда любопитството ми.
Кимнах на свой ред, тъй като вече бях минал през тази фаза. Освен това шумът идваше от оръжейната.
Там заварихме Бенедикт, който тъкмо проверяваше цевта на една карабина. Около него търчаха поне десетина души, които разнасяха, почистваха и подреждаха най-различни оръжия.
— Мислех, че си в Кашфа — казах аз.
— Върнах се — отвърна ми той.
Изчаках, очаквайки, че ще продължи с обясненията, но не последва нищо. Бенедикт никога не е минавал за приказливец.
— Като че ли се готвиш за нещо на местна почва — отбелязах аз, тъй като знаех, че специалните амуниции могат да свършат работа само в Амбър и в още няколко близки кралства.
— Допълнителната сигурност никога не е излишна — каза той.
— Ще ми кажеш ли малко повече?
— Не сега — отвърна Бенедикт, придържайки се стриктно към телеграфния си стил.
— Трябва ли и ние да се включим? — попитах аз. — Ще се въоръжаваме ли? Ще се строят ли укрепления?
— Не, няма да се наложи. Ти просто си действай по твоите задачи.
— Но…
Бенедикт се обърна. Явно разговорът бе приключил. За всеки случай зададох още няколко въпроса, но той дори не ми обърна внимание. Свих рамене и отидох отново при Бил.
— Да вървим да хапнем — казах му.
Докато крачехме забързано по коридора, той тихо ме попита:
— Имаш ли някаква идея какво би могло да означава това?
— Сигурно Далт е някъде наблизо.
— Бенедикт беше в Бегма с Рандъм. Може би Далт се е развихрил именно там.
— Имам чувството, че е някъде наблизо.
— Ами ако Далт е пленил Рандъм…
— Невъзможно — казах аз, но дори при мисълта за нещо подобно ме полазиха тръпки. — Рандъм може да се пренесе тук, когато си поиска. Не. По-скоро е нещо в близост до Амбър, но Бенедикт смята, че би могъл да се справи и сам.
— Но той каза, че няма нужда от укрепления.
— Щом той казва, че няма нужда от укрепления, значи наистина няма нужда.
— Значи нека оръдията си гърмят, ние ще си обменяхме светски клюки с по чаша шампанско в ръка?
— Щом Бенедикт смята, че така трябва.
— Значи наистина му имате доверие. А какво щяхте да правите без него?
— Щяхме да сме по-изнервени.
Бил поклати глава.
— Извини ме — каза той, — но не съм свикнал да вярвам в легенди.
— Не ми ли вярваш?
— Вярвам ти, макар че не би трябвало. Точно там е проблемът.
Той замълча, докато завием зад близкия ъгъл и после добави:
— И по времето на баща ти пак беше така.
— Бил — казах аз, след като тръгнахме нагоре но сбълбището, — ти си познавал баща ми още преди той да си възстанови паметта, още докато е бил просто добрият ти стар приятел Карл Кори. Може би търся в неправилната посока. Мислиш ли, че нещо от това, което знаеш за този период от живота му, би могло да ми помогне да го открия?
Бил спря и ме погледна.
— Не си мисли, че не съм премислял всичко и от този ъгъл, Мърл. Много пъти досега съм се опитвал да си представя къде би отишъл моят приятел Карл, след като мисията му тук е била завършена. Но той винаги е бил потаен човек, дори по онова време. Потаен и непоследователен. Карл се занимаваше с най-различни неща, свързани с военните. Но освен това пишеше и музика. Как ти се връзва това с останалите му наклонности?