— Живял е дълго. Научил е много, преживял е много.
— Точно така. Затова е толкова трудно да предположа в какво се е забъркал сега. На няколко пъти след приятелски разпивки той споменаваше имена на учени или пък художници, за които не бях и подозирал, че знае нещо. Когато се запознахме, той вече беше наясно с историята на моя свят от последните няколко века. Кой би могъл да предположи накъде го е повело въображението и жаждата му за знания?
Продължихме нагоре но стълбището. Защо ли ми се струваше, че Бил знае повече от това, което бе склонен да сподели?
Когато наближихме трапезарията, отвътре се разнесе приятна музика. Влязохме вътре и аз налетях право на Луела, която ме изгледа кръвнишки. Забелязах, че храната е все още на масата, покрита с похлупаци, за да не изстине. Никой от поканените не бе седнал. Повечето от тях стояха прави с питие в ръка и водеха вяли разговори. Вдясно се бяха настанили тримата музиканти, които упорито се опитваха да разведрят обстановката. През остъклената южна стена на трапезарията се разкриваше приказна гледка към града. Навън снегът се сипеше все така тихо и кротко.
— Всички те чакат — прошепна ядосано Луела. — Къде е момичето?
— Корал ли?
— За кое друго момиче бих могла да те питам?
— Не съм съвсем сигурен къде отиде — казах аз. — Разделихме се преди около два часа.
— Тя смяташе ли да вечеря с всички?
— Нямам представа.
— Няма защо да чакаме повече — каза Луела. — Цялата предварителна подредба на местата отиде по дяволите. Ти какво, съвсем ли я изтощи?
— Луела…
Тя промърмори нещо нечленоразделно на ребманския си диалект, после ми обърна гръб и се насочи към Вайъли.
— Здравата си я загазил, момчето ми — отбеляза Бил. — Давай да атакуваме бара, докато тя пренарежда гостите.
Не се наложи да се разхождаме чак дотам, тъй като към нас се приближи един прислужник, който носеше поднос с чаши.
— От най-доброто вино на Бейл — заяви той и ние му се доверихме.
Отпих от чашата си и установих, че не ни е излъгал. Виното вля във вените ми известна доза кураж.
— Никого не познавам тук — каза Бил. — Кой е онзи тип с червения копринен пояс, онзи, дето е застанал до Вайъли?
— Това е Оркуз, премиер-министър на Бегма. А онази доста привлекателна дама, която говори с Мартин, е дъщеря му Найда. Корал — момичето, за което токущо ме сдъвкаха, е сестра й.
— А-ха. А онази апетитна блондинка, дето е впила стръвен поглед в Жерар?
— Не я познавам — казах аз. — Не познавам също мъжа и жената, които са застанали от дясната страна на Оркуз.
Присъединихме се към останалите поканени и Жерар, който като че ли задушаваше в непривичните за него копринени финтифлюшки, ни представи въпросната с русокоса дама като Дрета Ганел — помощничка на бегманския посланик. Самият посланик, на име Ферла Куист, се оказа стройната дама, застанала до Оркуз. Мъжът до нея бе нейният секретар. Така и не разбрах дали съм чул правилно странното му име. На мен поне ми прозвуча като Кейд. И докато оглеждахме останалите гости, Жерар се опита да се измъкне и да ни остави да се оправяме с Ферла Куист. Тя обаче го спипа ловко за ръкава и попита за нещо във връзка с флота. Аз се усмихнах и двамата с Бил бързичко се отдалечихме от тях.
— Божичко! Ама че се е променил Мартин — възкликна Бил. — Все едно, че се е измъкнал от някой видеоклип. За малко да не го позная. Миналата седмица…
— За него е изминала повече от година — обясних аз. — Решил да намери истинското си „аз“ в джунглата на големия град.
— И какви бяха първите му отзиви?
— Не успях да го разпитам за подробностите — отвърнах аз и в главата ми се появи една доста странна мисъл, която побързах да прогоня.
В този миг музиката спря, Луела се прокашля и посочи към Хендън, който обяви новото разположение на местата. Моето се оказа в единия край на масата и както разбрах след това, първоначално от лявата ми страна е трябвало да седне Корал, а от дясната — Кейд. Узнах също, че Луела се е опитвала до последния момент да се свърже с Флора, за да я настани на мястото на Корал, но тя не отговорила на нито едно от повикванията.
В края на краищата Вайъли застана начело на масата, както можеше да се очаква, Луела седна от дясната й страна, а Оркуз от лявата. От страната на Луела се наредиха още Жерар, Дрета и Бил, а от страната на Оркуз — Ферла, Мартин, Кеид и Найда. Аз заведох Найда до масата и седнах до нея. Вляво от мен вече се бе настанил Бил.