— Много шум за нищо — прошепна той, аз кимнах и след това го представих на Найда. Тя тутакси прояви интерес към неговите занимания. Бил пусна в действие добре шлифованата от толкова разказване история за това как е защитавал правата на едно куче в дело за правата върху някакво наследство. Историята нямаше нищо общо с живота в Амбър, но пък безспорно изигра нужната роля. Найда се разсмя сдържано, Кейд също.
Ордьоврите бяха сервирани на минутата. Музикантите засвириха отново и разговорите придобиха по-интимен характер. Бил даде знак, че иска да ми каже нещо, но Найда вече бе успяла да го изпревари.
— Що се отнася до Корал — каза тихо тя, — сигурен ли сте, че тя е добре? Не й беше зле или нещо подобно, когато се разделихте, нали?
— Не — отговорих аз. — Стори ми се абсолютно здрава.
— Странно — каза Найда. — Бях останала с впечатлението, че не би пропуснала подобно събитие.
— Очевидно нещо я е забавило повече, отколкото е предполагала — отбелязах аз.
— Накъде точно се бе запътила? Къде се разделихте?
— Тук, в двореца. Развеждах я наоколо и тя пожела да разгледа някои места. Аз не разполагах с нужното време и я оставих да продължи сама.
— Едва ли е забравила за вечерята.
— Според мен я плени неподражаемото излъчване на едно произведение на изкуството.
— Значи все пак би трябвало още да е в границите на двореца.
— Трудно ми е да твърдя нещо подобно с абсолютна сигурност. Както вече ви казах, не е изключено да е излязла навън сама.
— Искате да кажете, че не сте съвсем сигурен къде се намира в момента?
Кимнах.
— Абсолютно точно — казах аз. — Може би дори вече е в стаята си и се преоблича.
— Ще проверя след края на вечерята, ако не се появи дотогава. Бихте ли ми помогнал да я открия?
— Аз също възнамерявах да я потърся, в случай, че ни лиши от присъствието си толкова дълго.
Найда кимна и отново се зае с вечерята си. Неудобна ситуация. Беше невъзможно да й кажа самата истина, без да разкрия факта, че Корал е дъщеря на Оберон. Подобна пикантна подробност една ли щеше да заздрави поразклатените за момента отношения между Бегма и Амбър. Кой знае, може би в Бегма това беше публична тайна, но тук нещата стояха иначе. Никак не ми се искаше да безпокоя Рандъм точно сега, когато той вероятно бе доста зает с делата си в Кашфа. Освен това никак не ми се искаше да трябва да отговарям на въпроси за настоящите ми планове и проблеми, защото не желаех да го лъжа. Никак не бе изключено да ми забрани да нападна Владението. Единственият друг член на кралското семейство, с когото можех да споделя истината за Корал, беше Вайъли, а точно сега тя бе доста заета със своите задължения.
Въздъхнах и насочих вниманието си към вечерята.
Бил се приближи леко към мен, за да привлече вниманието ми, и аз последвах примера му.
— Да? — казах.
— Има някои неща, които бих искал да споделя с теб — започна той. — Но се надявах, че ще можем да се уединим някъде на спокойствие.
Засмях се тихо.
— Съгласен съм — каза той. — Май че в скоро време няма да ни се отдаде по-добра възможност от тази вечеря. Не знам за какво точно си говорихте с Найда, но Бегма вероятно още не е обявила война на Амбър, щом музикантите продължават да свирят.
Кимнах и хапнах още малко от ястието си.
— Проблемът е, че бегманците не трябва да ни чуят. От друга страна, няма за кога повече да отлагам, като знам за проблемите ти с Люк и Джасра. Какво смяташ да правиш след вечерята? Бих предпочел да поговорим по-късно, но ако си чак толкова зает, ще се опитам да ти сведа всичко още сега.
Погледнах към Найда и Кейд. Бяха погълнати от дегустирането на различните вкуснотии, с които бе отрупана трапезата, и едва ли щяха да ни чуят. За съжаление, не разполагах с нито едно подходящо за случая заклинание.
— Слушам те — прошепнах иззад чашата си с вино.
— Първо, Рандъм ми даде цял куп документи, които да прегледам. Става въпрос за проектодоговор, който би трябвало да даде на Кашфа допълнителни търговски облекчения, аналогични на тези, с които Бегма вече разполага. Приемането на Кашфа в Златния кръг е само въпрос на време.
— Разбирам — казах аз. — Вече чух нещо по въпроса, но сега вече го знам със сигурност.
Бил кимна.
— Това далеч не е всичко — каза той.
Инструментите замлъкнаха за пореден път и аз дочух фрагменти от другите разговори, които се водеха около масата. Прислужниците бяха занесли на музикантите подноси с храна и вино.