Бил се усмихна.
— По-късно.
— Добре — съгласих се аз.
Сервираха ни странно блюдо с плодове в някакъв причудлив сос. Опитах ястието с върха на лъжицата си и после го побутнах леко встрани. Найда забеляза това и се опита да привлече вниманието ми с жест. Приближих се леко до нея.
— Е, какво решихте за довечера? — прошепна тя.
— За кое по-точно? Вече ви казах, че ще потърся Корал, ако не се появи.
Найда поклати глава.
— Не това имах предвид. Какво ще правите след това? Ще минете ли през моята стая, за да поговорим?
— За какво?
— Според моите сведения напоследък някой се опитва да ви убие.
Това проклето досие вече започваше да ме притеснява.
— Вашите сведения са малко остарели — казах аз. — Събитията доста напреднаха оттогава.
— Това означава ли, че вече не сте в опасност?
Вгледах се внимателно в лицето й.
— Вниманието ви към мен е трогателно, Найда. Но все пак ми се ще да ви попитам къде моите проблеми се пресичат с вашите интереси? Всеки си има грижи. На мен просто за момента са ми се струпали малко повече, но аз работя по въпроса.
— Ами ако това не се окаже достатъчно, за да спасите живота си?
— Не е изключено. Надявам се да не стигна дотам. И все пак, на какво се дължи вашият интерес?
Найда погледна към Кейд, но той беше твърде зает с храната си.
— В състояние съм да ви помогна.
— По какъв начин?
Тя се усмихна.
— Чрез елиминиране.
— О? Някого конкретно ли имате предвид или смятате да отстраните всичките ми врагове?
— По-скоро второто.
— Тогава сигурно разполагате с някакъв доста ефективен метод?
Найда продължи да се усмихва.
— Да, така е. Специализирали сме се в отстраняването на проблеми, причинени от хора. Необходими са ни само техните имена и местонахождение.
— Някакво тайно оръжие може би?
Тя погледна отново към Кейд, тъй като леко бях повишил глас.
— Наречете го така, щом искате.
— Интересно предложение — казах аз. — Но вие така и не отговорихте на въпроса ми.
— Припомнете ми го.
Бяхме прекъснати от един прислужник, който се приближи, за да смени кърпите на масата. Сетне бяха вдигани тостове. Първо Луела вдигна тост за Вайъли, а после Оркуз предложи тост за идващото от далечното минало приятелство между народите на Бегма и Амбър. Изпих по няколко глътки и двата пъти, а Бил допълни шепнешком:
— Което е на път да се пообтегне.
— Приятелството ли имаш предвид? — попитах аз.
— А-ха.
Погледнах към Найда, която седеше все така вперила поглед в мен и явно очакваше да й припомня въпроса си. Бил също забеляза това и се обърна в другата посока. Точно тогава Кейд заговори Найда и аз спокойно довърших блюдото си, пийнах глътка вино и зачаках. Секунди след това чинията ми бе отнесена, а мястото й зае поредното димящо ястие.
Погледнах към Бил, той хвърли един поглед на Найда и Кейд и след това каза:
— Ще изчакаме музиката.
Кимнах. По едно време чух Дрета да казва „Вярно ли е, че тук понякога се явявал духът на крал Оберон?“. Жерар изръмжа нещо утвърдително и нов пристъп на общата глъчка заглуши техния разговор. И тъй като главата ми беше далеч по-пълна с мисли, отколкото стомахът ми с храна, аз продължих да си хапвам необезпокояван. Няколко минути по-късно Кейд — вероятно сконфузен от факта, че още не ме е заговорил — плахо ме попита за мнението ми за обстановката в Еринор. Тъкмо се канех да изтърся нещо банално и необвързващо, когато той, недочакал моя отговор, се обърна рязко към Найда. Можех да се обзаложа, че тя го е ритнала под масата, което беше добре дошло, тъй като нямах ни най-малка представа какво точно става в Еринор. Добре че от другата ми страна не бе седнала Луела, защото сигурно и аз щях да отнеса няколко ритника в кокалчетата.
Тогава най-неочаквано ми хрумна нещо. Понякога загрявам наистина бавно. Те очевидно знаеха, че Рандъм все още не се е върнал, като при това не бяха особено зарадвани от неговото посещение в Кашфа. В такъв случай, дали преждевременното им пристигане тук не беше добре премислен ход? Може би предложението на Найда се връзваше по някакъв начин с тяхната по-мащабна дипломатическа стратегия. Но защо тогава бяха избрали точно мен? Едва ли можех да мина в нечии очи за ключова фигура във външната политика на Амбър и те вероятно знаеха това, особено ако шпионите им бяха наистина чак толкова добри. Това доста ме озадачи и аз вече се чудех дали да не попитам Бил какво, по дяволите, става в Еринор, но бързо размислих, за да си спестя нечий ритник под масата.
Музикантите подеха със свежи сили „Зелените ръкави“, а Найда и Бил се наведоха едновременно към мен. Погледите им се срещнаха и те се усмихнаха един на друг.