— Право на дамите — каза високо Бил.
Найда му кимна.
— Успяхте ли да размислите над предложението ми? — попита тя след това.
— В най-общи линии — отвърнах аз. — Но имах въпрос към вас, помните ли?
— А какъв беше той?
— Много мило от ваша страна да се опитвате да решите проблемите ми, но във времена като тия е простено човек да попита първо за цените.
— Ами ако ви кажа, че в замяна вашата добра воля ще ми е напълно достатъчна?
— В такъв случай ще уточня, че моята добра воля не е от особено значение, когато нещата опрат до външната политика на Амбър.
Тя сви рамене.
— Ниска цена за дребна услуга. Това ми е добре известно. Но за сметка на това вие в известна степен сте свързан с всички тук. Макар шансът това да се случи да е малък, някой все пак би могъл да ви попита за мнението ви за нас. В такъв случай бих искала да сте уверен, че имате искрени приятели в Бегма.
Прецених внимателно сериозното й изражение. И двамата разбирахме отлично, че това далеч не е всичко. Само дето тя знаеше за какво още става въпрос, а аз бях в пълно неведение.
Пресегнах се и погалих лицето й с опакото на ръката си.
— Значи ако аз кажа някоя мила дума за вас в подходящия момент, вие ще съкратите значително живота на моите врагове, стига да ви кажа кои са те и къде се намират?
— Накратко — да.
— Все пак ми е любопитно защо смятате, че бихте могли да се справите с нечие убийство по-добре от съответните хора в Амбър?
— Защото разполагаме с „тайно оръжие“, както вие сам благоволихте да то определите — каза Найда. — Освен това си мислех, че става въпрос за ваши лични грижи, а не за проблеми от държавно естество. Мога да ви гарантирам, че ако се заемем със случая, нашата услуга ще бъде абсолютно непроследима.
Нова загадка. За какво намекваше тя — за това, че нямам доверие на всички тук, или за това, че не би трябвало да им имам доверие? Какво беше нещото, която тя знаеше, а аз не? Или просто гадаеше на фона на безспирните интриги, с които бе претъпкана историята на Амбър? Не се ли опитваше да размъти отношенията вътре в семейството? И как би могло това да помогне на Бегма? Или… Ами ако се опитваше да ми предложи отстраняването на някой от членовете на кралското семейство? В такъв случай за толкова глупав ли ме мислеше, че да не мога да се справя сам? Нали дори фактът, че съм обсъждал нещо подобно с поданик на Бегма, можеше да изиграе след това ролята на улика? Или…
Изоставих за известно време предположенията. Слава Богу, поне бях започнал да мисля достатъчно трезво. Това все пак ме караше да се чувствам малко по-добре отпреди.
Един недвусмислен отказ би сложил край на този разговор. Но, от друга страна, така щях да изпусна многообещаващия източник на допълнителна информация.
— А има ли някакво значение чие име ще спомена?
Найда се вгледа внимателно в лицето ми и накрая каза:
— Не, абсолютно никакво.
— Хиляди извинения, но подобна щедрост от ваша страна ме кара за пореден път да се чудя каква е истинската причина за благоразположението ви към мен.
Лицето й поруменя. Не можах да преценя дали просто се е изчервила, или пък е разгневена, тъй като тутакси се обърна на другата страна. Това не ме притесни ни най-малко, защото моето недоверие беше напълно в реда на нещата, независимо от истинското ми намерение.
Посветих се на поредния специалитет и дори успях да опитам няколко хапки от него, преди да чуя отново гласа й.
— Значи ли това, че довечера няма да ме посетите?
— Не мога — казах аз. — Ще бъда много зает.
— Разбирам, че сега времето ви е скъпо — каза тя, — но нима няма да успеем дори да поговорим?
— Зависи изцяло от това как ще тръгнат нещата. Заложил съм на адски много подробности и не е изключено съвсем скоро да ми се наложи да напусна Амбър.
Найда леко се сепна. Разбрах, че на върха на езика й е да ме попита къде смятам да ходя, но размисли бързо и вместо това каза:
— Колко жалко. Да приема ли това за отказ?
— Вашето предложение само за тази вечер ли важи? — попитах аз.
— Не, но доколкото знам, вие сте изложен на смъртна опасност. Колкото по-рано предприемете нещо срещу своя враг, толкова по-скоро ще можете да спите спокойно.
— Смятате, че съм в опасност дори тук, в Амбър?
Тя се поколеба за миг и после каза:
— Никой не е в пълна безопасност, където и да се намира. Особено когато неговият враг е толкова решителен и изобретателен.
— А мислите ли, че опасността би могла да идва оттук?
— Аз ви помолих да ми назовете имената. Вие би трябвало да знаете най-добре откъде идва опасността.
Незабавно се оттеглих. Капанът ми беше твърде плитко скроен и може би тя вече го беше надушила.