— Определено ме накарахте да се замисля сериозно — казах аз и се върнах към вечерята си.
По някое време забелязах, че Бил ме гледа така, сякаш иска да ми каже нещо. Поклатих му едва забележимо глава и той явно ме разбра.
— Тогава на закуска? — чух да казва Найда. — Това пътуване, за което споменахте, навярно също е свързано със сериозна доза риск. Няма да е зле да уредим нещата още преди да тръгнете.
— Найда — казах аз веднага щом успях да преглътна хапката си. — Аз също бих искал да сме наясно възможно най-скоро. Дали ако обсъдим този въпрос с вашия баща…
— Не! — прекъсна ме тя. — Той не знае нищо!
— Мисля, че разбирате желанието ми да узная откъде точно идва това предложение.
— Отговорът е прост — заяви тя. — Идеята е изцяло моя.
— Но някои от предишните ви забележки ме накараха да си мисля, че се ползвате от услугите на шпионските служби на Бегма.
— Не, предложението е изцяло мое.
— И все пак някой би трябвало… да реализира вашия замисъл.
— Там е предимството на моето тайно оръжие.
— Ще ми се да науча повече за него.
— Предложих ви услуга и ви гарантирах дискретност. Нямам намерение да ви улеснявам повече.
— След като идеята е изцяло ваша, това значи ли, че смятате да извлечете от нея някаква лична полза? И каква ще е тя?
Найда отвърна погледа си и доста време не пророни нито дума.
— Вашето досие… — каза тя накрая. — Останах наистина впечатлена от него. Вие сте приблизително на моята възраст, а вече имате зад гърба си цял куп интригуващи събития. Не можете да си представите колко скучни са повечето от документите, които трябва да преглеждам — селскостопански отчети, търговски баланси, финансови статистики. На практика не водя никакъв светски живот. Винаги трябва да съм на разположение. Всеки прием, на който отивам, е всъщност част от служебните ми задължения. Препрочетох досието ви няколко пъти и почувствах, че… нещо ме тегли към вас. Знам, че звучи глупаво, но е така. И когато прегледах някои от последните рапорти, осъзнах, че се намирате в огромна опасност. Затова реших да ви помогна с каквото мога. Имам достъп до най-различни държавни тайни. Една от тях ма дава възможността да ви помогна. Ако реша да се възползвам от нея, това няма да навреди на Бегма, но да я обсъдя с вас би било чисто предателство. Винаги съм искала да се запознаем и когато днес сестра ми ви отведе, аз изпитах истинска ревност. Все още ми се иска да намерите малко време за мен тази вечер.
Вперих поглед в нея. После вдигнах чашата си и отпих глътка вино.
— Вие сте… невероятна — казах аз. Това беше единственият отговор, който успях да измисля. Това, което току-що ми бе казала, беше или перфектно измислено, или просто самата истина. Ако Найда беше искрена, всичко добиваше леко патетичен отенък. Ако пък беше майсторски скалъпено, ударът бе насочен безпогрешно. Тя заслужаваше или моите симпатии, или искреното ми възхищение. — Бих искал да се запозная с автора на рапортите в моето досие. Един ярък писателски талант е на път да се погуби в правителствените ви служби.
Найда се усмихна и също вдигна чашата си, за да я докосне до моята.
— Помислете си пак — каза тя.
— Мога искрено да твърдя, че едва ли ще ви забравя.
И двамата се заехме да наваксаме пропуснатите в разговора минути, през които сервираните пикантерии бяха губили безвъзвратно от очарованието си. Бил прояви разбиране и ми даде възможността да сдъвча някоя и друга вкусна мръвка. А може би просто изчакваше, за да се убеди, че разговорът ни с Найда е приключил. Накрая не издържа и прошепна:
— Сега имаш ли минутка и за мен?
— Боя се, че да.
— Няма дори да любопитствам за разговора ви с младата дама.
— Делово предложение, примесено с лични чувства. Моля те, наистина не питай, защото ще изтърва и десерта.
— Ще бъда пределно кратък — каза той. — Коронацията в Кашфа ще се състои утре.
— Ама и ние не си губим времето, а?
— А-ха. Благородникът, който ще се възкачи на престола, се казва Арканс, Граф на Шадбърн. Досега е бил министър в цял куп правителства и освен това е заемал няколко други отговорни поста. Всъщност той дори е далечен роднина на един от предишните монарси. Не се е погаждал с Джасра, но между двама им е съществувало нещо като негласно споразумение — той не й е мътил водата, а тя не е мътила неговата.
— Звучи ми разумно.
— Което не му е пречело да споделя нейното мнение за спора около Еринор и в Бегма едва ли са забравили това…
— Я ми кажи — прекъснах го аз, — какъв е този спор около Еринор?
— Това е тяхната Елзас-Лотарингия — обясни Бил, — обширна, плодородна област между Кашфа и Бегма. През изминалите векове тя толкова често е преминавала под управлението ту на едното, ту на другото кралство, че сега и двете страни като че ли имат еднакво основателни претенции към нея. Дори местните жители нямат ясно становище по въпроса. Повечето от еринорските фамилии имат роднини и в двете кралства. Почти съм убеден, че на тях им е все едно чии поданици ще са занапред, стига данъците да си останат същите. Според мен претенциите на Бегма са малко по-аргументирани, но това не е нищо повече от една субективна преценка.