— А в момента там се разпорежда Кашфа и Арканс едва ли ще я отстъпи току тъй?
— Правилно. За разлика от него Джастон — генералът, който бе узурпирал трона на Джасра, е бил склонен да отиде на преговори с представителите на Бегма. Но както сигурно си чул, него наскоро го споходи доста нелепа смърт — падна от балкона на двореца си. Според мен Джастон е искал да изтъргува Еринор срещу погасяването на някакви стари дългове на Кашфа. Преговорите дори били в доста напреднала фаза.
— И? — казах аз.
— В книжата, които ми даде Рандъм, пишеше, че Амбър признава за свой облагодетелстван търговски партньор Кашфа, в чиито граници влиза Еринор. Арканс лично настоял за това. От това, което успях да прочета в архивите, досега владетелите на Амбър са се въздържали от намеса във взривоопасни спорове между две съюзнически кралства. Но Рандъм явно бърза и затова е позволил на онзи тип да поставя условия.
— Малко се престарава — казах аз. — Не че го обвинявам за това. Просто споменът за Бранд все още го държи нащрек.
Бил кимна.
— Аз съм само един наемен съветник и не искам да се ангажира със становище по въпроса.
— Има ли още нещо, което би трябвало да знам за Арканс?
— О, има още много неща, които поданиците на Бегма не харесват у него, но именно Еринор може да взриви ситуацията. Това е кауза, зад която са стояли цели поколения. За нея са водени войни. Никак не се учудих, когато тяхното пратеничество влетя в двореца два дни преди уговорената дата.
Бил вдигна чашата си и отпи няколко глътки вино.
Малко след това Вайъли каза нещо на Луела, после стана от масата и съобщи, че й се налага да свърши някаква работа, но ще се върне веднага. Луела също понечи да стане, но Вайъли сложи ръка на рамото й, прошепна й нещо и след това излезе от трапезарията.
— Какво ли пък е станало сега? — каза Бил.
— Не знам — отговорих аз.
Той се усмихна.
— Дали да не нахвърлим няколко предположения?
— Мозъкът ми вече почива — заявих аз.
Найда ме изгледа съсредоточено. Аз срещнах погледа й и свих рамене.
Празните чинии отново бяха отсервирани и на масата се появи поредният кулинарен експеримент. Не знам как беше на вкус, но видът му бе многообещаващ. Тъкмо се канех да го атакувам, когато до мен се приближи една от придворните дами и ми каза тихо:
— Лорд Мерлин, кралицата желае да ви види.
Изправих се, без да се колебая и за миг.
— Къде е тя?
— Ще ви заведа при Нейно Величество.
Извиних се набързо на останалите гости и обещах да се върна възможно най-скоро, без да се замислям дали наистина ще успея да го сторя. Последвах придворната дама до една малка стая, разположена в близост до трапезарията. Вайъли ме очакваше. Бе седнала на неудобен на вид дървен стол с висока облегалка и кожена тапицерия. Ако се нуждаеше от нечии мускули, кралицата несъмнено би извикала Жерар. Ако ставаше въпрос за съвет в областта на историята или политиката, Луела би била нейният първи избор. Но след като бе извикала именно мен, то най-вероятно бе намесена магия, тъй като минавах за дворцовия експерт в тази област.
Оказа се, че греша.
— Бих искала да поговоря с теб — каза Вайъли — относно малката война, в която сме на път да се забъркаме.
ГЛАВА 8
След приятно прекараното време в компанията на красива дама поредицата от обнадеждаващи разговори в коридора и спокойната вечеря с близки и приятели като че ли беше съвсем в реда на нещата вече да очакваме нещо по-различно и неприятно. Хрумна ми, че малката война е все пак за предпочитане пред голямата, но предпочетох да запазя остроумията си за някой по-удачен момент. След неколкосекунден безмълвен размисъл реших да формулирам първия си въпрос по следния начин:
— Какво е станало?
— Хората на Далт са заели позиции близо до западния край на Ардън — каза Вайъли. — Бойците на Джулиан вече са ги посрещнали. Бенедикт пое остатъка от патрулите. Той смяташе да атакува фланга на Далт и да раздели неговите сили. Казах му да не го прави.
— Не разбирам. Защо не?
— Защото ще загинат хора — отговори ми тя.